Абдикацията на Божков
Сряда, 2009, Януари 7
Отказът на Божков да се настани на президентския стол във футболната централа не е нещо, което следва да ни изненадва. Включително и що се касае до неговата аргументация, включително и що се касае до цялостното не толкова далечно присъствие на шефа на Нове в Борисовата градина.
“Към момента г-н Васил Божков няма интерес към това предизвикателство. Усилията на Председателя на "Нове АД Холдинг" са концентрирани в задачата да адаптира холдинга в актуалната икономическа среда и в разширяването на бизнеса на международните пазари.”
Отдавна е ясно и ние отдавна го казахме, че в ценностната система на голяма част от героите на нашето време най-отгоре стоят парите. Не славата, не уважението, не стремежът да допринесеш нещо за полза роду, а финансовото благосъстояние, възможността да придобиваш и с това да ставаш все по-богат. В крайна сметка това бе и модусът на Божковото поведение при нас. Което, при това поредно, последно доказателства за всичко, което сме писали по въпроса, актуализира и два самоналагащи се въпроса:
Как стана така, че при нас се появи човек, който имаше цели диаметрално противоположни на нашите?
и
Кои бяха тези, които му помагаха и какво те търсят още при нас?
Лично аз си позволявам да твърдя, че червената общност продължава да демонстрира къса памет и нежелание да дискутира подобни изключително важни теми, най-малкото защото всеки ненаучен исторически урок с подобни колосални негативни последици създава предпоставки той да бъде повторен. Нежеланието да се анализират всички детайли, подробности, потайности около президентството на Любо Пенев – Чичовото, събранията по 12 минути, харизването на клуба за една торба с лъжи, впоследствие дейността на Васил Божков, както и поведението на неговите Матросовци при нас начело с Дучето, отваря вратите на безотговорността, на нехайството, на дезинтераността, на глупостта и инфантилността.
Не само Васил Божков, всеки един човек по отношение на своето поведение в подобни отговорни ситуации не реагира случайно. Той утвърждава изградения в продължение на целия му съзнателен живот мироглед и ценностна система. Нито е случайно, че в момента Васил Божков отказва да се ангажира с проява, която няма как да му донесе някой скъпоструващ имот, нито пък е случайно, че в ЦСКА се намериха герои, опитващи се да му помагат за същото. И тия герои са още при нас. Защото огромната част от нашите фенове или не ги разпознават, или не желаят да излязат от състоянието на апатия, в което са изпаднали. Които може би са забравили, а може би и никога не са знаели кой е нашият фундамент. ДОСТОЙНСТВОТО, мъжеството, себеотрицанието, онова, без което няма как да се отстрани еврошампион. От ранга на Аякс или от ранга на Ливърпул.
Петко Суровянски