Елена

Отмина като непосилен лъх,
от който пъпките се разболяха
и въглени попариха плътта им.
Отвън градината я чакаше
прогоненият от дома си.
Усмихна се
                 и я отведе.
Дори да беше паднал сняг
не би го забелязал никой.
Едно листо единствено се спусна,
помамено от топлия й устрем,
но само болно се удари.
Помръкна бялата градина.

ПС