Re: Кой за какво се бори в ЦСКА?
25 март 2013г.
Статията на Жаклин Михайлов “Кой за какво се бори в ЦСКА” няма шанс да остане без отговор. Поне от моя страна. Прекалено дълго разсъждавам за процесите в ЦСКА, за героите на Армията, за случилите и случващи се събития, за да пропусна да развия някои тези, да опонирам на други и да поразсъждавам за това, което Жаклин Михайлов не е споменал. В крайна сметка и ЖМ, и моя милост сме изправени пред определени проблеми, които е трудно, направо невъзможно да бъдат разрешени, но поне могат да бъдат формулирани.
Проблемът на ЖМ е, че в продължение на години участваше в съчиняването на една приказка, която рухна при сблъсъка с реалността. Дълго време ЖМ се опитваше да представя синята идея и синият отбор като медиатор на новото време, на демокрацията, докато най-накрая се разбра, че такава няма. Има илюзии и има реалност, в която докато някои мечтаеха, надяваха се и вярваха, хората на властта, ченгетата, завлядяха всичко, включително и ПФК “Левски” 1914. Трагическата вина на ЖМ, вина не само на синята журналистика, е, че в продължение на повече от 20 години живяха и паразитираха покрай антиномията комунисти – антикомунисти, при което една част от комунистите първи станаха антикомунисти без дори да им се налага да се променят. Въпросът кой за какво се бори е важен не само за един отбор, само за футбола, само за спортната журналистика. Той е важен за цялото ни общество и нещата ще тръгнат към по-добро, когато хората разберат, че смисленото, прикрито и подменено противоречие за цялата епоха на прехода всъщност е било демократи – антидемократи, като този преход, преходът към точното охарактеризиране на персоните, на властимащите и на стремящите се към властта ще се окаже фатален за комунистите, представящи се и възприемани като антикомунисти.
Естествено нищо от това нямаше да се случи, ако овластените антикомунисти не бяха успели да подчинят или задушат интелигенцията, интелектуалните авторитети и да успеят да стигнат далеко в процеса на профанизация на обществото. Парадоксът в този процес е, че интелигентните, способните на самостоятелно мислене хора отдавна са в дълбока нелегалност, в осъзната анонимност, отвратени от пошлостта на епохата, докато на повърхността непрекъснато излизат енергични, лесно манипулируеми и работещи срещу самите себе си индивиди, без да са в състояние да разбират елементарни послания и събития, и без да осъзнават към какво са се устремили. Индивиди, които поради отсъствието на значими морални устои, са в състояние лесно да се продават при първата открила им се възможност.
Тази реалност, този контекст е важен. Той е в състояние да обясни защо продължаваме да съществуваме в подобен кошмар и защо отсъстват позитивни събития, както в обществото, така и във футбола. Ако проблемът на сините, на идеолозите в ПФК “Левски” 1914 е крахът на приказката при сблъсъка с реалността, то проблемът в ЦСКА е друг. Това е загубата на рамката, на армейската система, способна да удържа егоцентричното и да бута своите кадри в точно определен коловоз. Това разминаване е важно. Сините продължават да съществуват в система доминирана от ченгета и властимащи, докато червените са изцяло изгубени в свободата на своите инстинкти, интелектуална несъстоятелност и любов към парите, система, в която на повърхността непрекъснато изскачат по-успешните манипулатори.
В този смисъл и въпросът “Кой за какво се бори в ЦСКА?” е на първо четене излишен. Активните, неразбиращите, лесноманипулируемите нито имат нужда от него, нито, както обикновено, ще разберат какво се дискутира. В тяхното съзнание съществуват прости кодове, символи, икони, чието споменаване отключва собствени потоци на мисълта, нямащи нищо общо с текстовете и посланията, в които някой се опитва да обяснява или утвърждава нещо. Парадоксът е, че покрай всичко това, покрай цялата тази неспособност на масата да разбира в какво участва, кои са причините за нейните неблагополучия, тя продължава да ги предпоставя, избирайки неподходящи хора в политиката и неподходящи начини за преодоляване на неудачите във футбола.
По обясними причини ЖМ е концентриран в администрацията и не коментира фигурите, които са в състояние да надскочат личностното ниво и да формулират съдържанието на “борбата”, както и способите, чрез които тя ще бъде в състояние да реализира своите цели. Не коментира идеологиите, които съществуват покрай ЦСКА и по този начин въпросът “кой за какво се бори” касае възможности, способности и модуси на лично поведение на ръководните кадри.
ЖМ коректно е изяснил участието и проблемите на т.нар. собственици. Те дават някакви пари по някакъв си техен начин и искрено желаят да бъдат реабилитирани чрез някакъв успех. ЖМ правилно е определил, че ключът към успеха са точните хора, способни да реализират високите цели. ЖМ е сбъркал в друго, в това, че според него те ще продължат да опитват безкрай, заради което е пропуснал да забележи, че хората, наливащи милионите в кацата без дъно, са намалели с един. Че Иво Иванов вече се е отказал да го прави, омръзнало му е да го наричат “боклук” и е останал само Димитър Борисов, за може би един последен, финален опит. След който, най-вероятно, футболният ЦСКА ще последва съдбата на баскетболния и волейболния ЦСКА, а когато това се случи, масата, ултрасите на “червените”, пак няма да знаят кой за какво се е борил и какво е постигнал.
ЖМ е сбъркал и в друго. Подценява Георги Илиев – Майкъла в частта - “не обича личната конфронтация и избягва враждата с определен кръг хора.” Това изобщо не е вярно и ако има фигура, която в някаква степен се доближава до стандарта на миналото в частта характер и способност да отстоява значими принципи, това е именно Майкъла. Майкъла е в състоние да влезе в челен сблъсък с всеки, без да прояви и моментно колебание и без да се съобразява с каквито и да било лимити. Особено агресивен е, когато някой се опитва да го засегне или дискредитира лично. В ситуацията покрай уволнението на Стойчо Младенов Майкъла бе движен от желанието да отхвърли несправедливи морални упреци за някакво негово участие и двуличие и това не следва да бъде разбирано като нежелание да влиза в конфликт. Във всички останали случаи силният човек в ЦСКА и то не само като позиция, а като визия и лична ангажираност, е в състояние да говори без задръжки за комисионни и разсипване на клуба, да преминава в настъпление и да излиза като победител от персоналните сблъсъци.
Проблемът на ЦСКА в настоящия момент е, че отсъства подобна силна личност в спортно-техническата част, проблем не само за конкретния момент, а за почти целия период на прехода. Отсъства личност с точна визия и значими идеи, включително и характер, за да успее да ги наложи. Нито Паро Никодимов, нито Емил Костадинов са способни на нещо подобно и по-близки и по-далечни събития убедително го доказват. Периодично собствениците-собственикът на ЦСКА попадат под влияние на определени неподготвени душеприказчици, започват да реализират техните идеи, а накрая за фенове и журналисти се оказват виновни те. Защото са им давали лоши съвети и защото не са способни на нещо изключително важно – да познават хората, да преценяват техния потенциал.
Петко Суровянски