Разделяй и владей
Вто, 2006-01-10 12:31
Има неща, които не се надяваме да бъдат разбрани първо от журналистите и благодарение на тях да започнат да оживяват в нашата среда, в средата и обществото ЦСКА. Напротив, къде злоумишлено, къде от невежество, журналистите отново ще се опитат, както и в момента го правят, да сложат прът в "червеното" колело. На това, на всичко това, е в състояние да противостои само и единствено армейската публика, армейските привърженици. Беззаветно преданите на играта, участниците в несекващите семестъри на футболния университет у нас и воините на каузата, успели да минат през всичко. През всички възможни премеждия и изпитания на апокалиптичното ново-старо-синьо време. Устоялите, мълчаливите, безименните герои на надеждата и на вярата.
Максич, Забавник и Гай. Три отсъствия и два трансфера. Три залпа на крайцера Аврора за дълго търсения реваншизъм на свои и на чужди. Началото на кампанията с невероятен залог. Акуратно заостреният и вбит в "червената" снага клин в опит да бъде реализирана една от най-практикуваните и най-успешни древни стратегии – стратегията Разделяй и Владей.
На това, на точно това, ние, "червените" привърженици, сме в състояние да противопоставим нещо просто, елементарно и в същото време всепобеждаващо. Разумът, аргументите на разума. Само това. Всичко това.
Има един все по-често повтарящ се момент, който продължава да не бъде осъзнаван. И той е, че колкото по-успешен става един отбор, колкото по-силно заблестява всяка истинска или набедена звезда, толкова повече усилия и пари ще бъдат необходими за това тя да продължи да свети на мястото, на което е светила до момента. В тази формула, с ранг на закон, може да се добави още един нюанс. Всичко това важи с още по-голяма сила за светлинките не от нашия небосклон, а от чуждите полушария. За които любовта към ЦСКА, или към ПФК Левски 1914, е еднозначна и тъждествена само и единствено с числата от банковите им сметки. С реалните или неочаквано откирили се някъде възможности.
В този смисъл всичко, което в момента става в ЦСКА, вече се е случвало някъде другаде. Например в "синия" отбор. С техните Темиле, Коловати или Чиликов. То, точно то е неизбежно. То е неизбежно да се случи и утре.
На базата на тази произтичаща от времето, в което пребиваваме особеност, е много важно да бъде осъзнат следващият момент. А именно, че при положение, че на небосклона още не се е очертала каквато и да е перспектива да придобием по-висок статут, благодарение на по-солиден бюджет, ние, феновете, следва да бъдем доволни и благодарни на това, с което разполагаме в момента. Което бе и което е достатъчно за шампионската титла, а с оглед и на вече реализираната селекция, евентуално и за нещо повече.
Има един праг, зад който ние нямаме право да поглеждаме. Защото когато Гай иска категорично, безусловно и безкомпромисно повече и когато не ние, феновете, сме в състояние да му го осигурим, на точно това място трябва да спрем. Защото нямаме нищо общо с бюджета на отбора, защото обичаме своя отбор, защото желаем по-добрата негова съдба и защото, накрая, нямаме представа от това как може да бъде взривена обстановката, ако бъде нарушен някакъв досега съществуващ баланс.
Всичко това, разбира се, не означава, че не следва да се вълнуваме и да се примиряваме с нещата, случващи се в клуба. Не и в случая, когато у президента на ЦСКА е видно желанието да изведе отбора към най-престижния, авторитетен и присъщ за историческата ни мисия форум – ШЛ. Когато начело на клуба стои треньор, вече успял да докаже своите способности и амбиции. Най-накрая, когато и у футболистите е налице желанието да бъдат преследвани възможно най-високите върхове.
В тази перспектива е особено важно да бъде споменато още нещо. А именно, че мачовете през пролетта ще бъдат играни в особена атмосфера. В атмосфера, когато отборът най-често противостоял в исторически план срещу нас, е реализирал най-присъщите на природата и манталитета му особености. Когато синът на президента на футболния съюз играе в конкурентния ни отбор. Когато, след като всичко това се случи, превръщащият всяко свое гостуване в провинцията в драма е осъществил само един сериозен сблъсък – този с Литекс. И всичко това, за нас, ако не желаем да загубим състезанието преди още то да е започнало, означава само едно. Че в спора с неумиращия оперативизъм ще бъде важен всеки човек, способен по някакъв начин да тушира очерталия се дисбаланс. Особено на ниво футболен съюз.
Смисълът, дълбокият смисъл на операцията, която са ни подготвили и която тече в момента. Операцията разделяй и владей. Но… срещу това има нещо, стои нещо. Стоят "червените" фенове, "червените" воини, които са в състояние да затворят кръга – президент, треньор, футболисти, публика. Сега, след като се освободихме от тези, за които сребърниците значат повече… от нас, фланелката и мечтата. Когато целта е видна и когато има кой да се потруди тя да бъде достигната. Когато всички, които са с нас и които са против нас, свалиха маските. Когато остана единствено битката. Всичкото, единственото, което желаем. Битката. Нашето битие и нашата същност. Онова, за което сме създадени.
Петко Суровянски