Грешките на Томов
February 2007
Надявам се, много се надявам, че има и такива. На които им е ясно, че нашата стихия не е празнославието, безцелните стремежи и болните амбиции. Че има и такива, които са в състояние да отчетат дълбочината, обхвата и обективността на нашите анализи. Съществуващи не сами по себе си, а трасиращи пътя на материализиращи се процеси. И кои в крайна сметка сме ние? Тези, които не желаем ЦСКА да продължава да бъде експеримент, рабфак и финансов донор на провалящи се бивши величия. Тези, които искаме да видим ЦСКА там, където беше и където му е мястото.
Грешките на Томов могат да бъдат разделени на две групи. Грешки, които все още подлежат на корекция и такива, които могат да се окажат фатални. За ЦСКА и за футболната кариера на бившия-настоящ политик.
Най-голямата грешка на Томов бе тази, че той не отчете и не се съобрази с обстоятелството, че футболната игра е специфична проява, притежаваща свои особености. Че успешното присъствие в тази сфера предполага познаване на факторите, способни да творят събития и преход към друг тип поведение. Различно от практикуваното в университета или политиката. Подобен подход стои в дъното на серия от грешки и погрешни подходи.
ОТСЪСТВИЕ НА ПЕЧЕЛИВША СТРАТЕГИЯ.
Независимо от това какво Томов говори или какво той ще говори, той не изхожда от актуалния модел на футболната игра изобщо, в частност, на футболната игра у нас. В този случай той няма как да следва една определена стратегическа линия, преследваща свои цели и материализираща се поетапно в значими резултати. Заради това Томов ще продължи да реагира на парче. Ще продължи да ангажира цялата си енергия, за да гаси все по-често и все по-застрашително появяващите се пожари. Ще продължи да върви след събитията, без да успява да ги предизвика. Неизбежно ще се поддава на външни влияния без да е наясно до какво те са в състояние да доведат.
НЕОТЧИТАНЕ ХАРАКТЕРА НА ЧЕРВЕНАТА ОБЩНОСТ.
Това, че Божков вече го няма, все още не значи нищо. Този факт не е в състояние автоматично да произвежда позитивни събития. Томов импулсивно се поддаде на тази инерция без да се опита да разбере характера на нещо толкова динамично, каквото е “червеното” общество. В това той допусна една сериозна грешка. Не отчете и не призна активните сили, тези, които стояха срещу Божков и по тази причина, от една страна, много добре познават ситуацията в родния футбол, а от друга, бяха акумулирали самочувствие и увереност на победители. Като политик настоящият председател на надзорния съвет правилно разбра, че най-важно за неговото бъдеще, за отбора ЦСКА, е отношението на червените фенове. При все това той не успя да отсее пластовете. Не отчете, че след 1999г. и след онова, което Любо Пенев – Чичовото стори на армейския отбор, легендите не са това, което бяха, че нещото, което умеят най-добре, е не да работят талантливо, вдъхновено, да не говорим безкористно за отбора, в който винаги са били само едно – професионални наемници. По тази причина Сашо Томов се огради със “специалисти”, които няма да му свършат работа. Веднъж, защото не са се доказали като ръководители никъде и втори път, защото “червените” фенове отдавна имат едно на ум по отношение на своите легенди.
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СРЕДАТА.
Като политик Сашо Томов има нуждата да се оглежда в публиката. Да й дава онова, което тя очаква да получи. Този подход, характерен за политиката, е неподходящ за играта футбол. Особено когато започне да доминира над останалото. Помпането на очаквания има този недостатък, че те трябва да се изпълняват. Отсъствието на подходящи специалисти в екипа, отсъствието на реалистичния подход, доведе до серия от грешки. До обявяването на някаква структура преди тя да бъде изградена, преди да се знае дали тя може да бъде попълнена и дали изобщо може да работи. До очаквания за бомбастична селекция без да е подсигурен бюджет за нея. До обещания за успехи на футболния терен, без да е ясно как се стига до тях. Футболът не е политика. Тук не е важно да хванеш мига. Важно е да знаеш какво правиш и да разполагаш с хора, които могат да го свършат. Обещанията много бързо и много сериозно са в състояние да се обърнат срещу този, който ги е пръскал с лека ръка. Сашо Томов вече е заложник на това. То, в същото време, е в състояние да бъде генератор на нови грешки.
ФУТБОЛНИЯТ ОТБОР.
Идеалната ситуация в играта футбол е авторитарен президент или управително тяло с треньор психолог. Това в ЦСКА просто няма как да стане, защото покрай някои свои достойнства Пламен Марков има и доста недостатъци. Един от тях е, че не умее да влиза под кожата на състезателите. Че много лесно произвежда конфликти. Бидейки чужд на играта, Сашо Томов остави изцяло футболния отбор на футболните хора в ЦСКА. Обявявайки, че им вярва, че те са звезди, тренирайки с тях и т.н. Което, по отношение на феномена футболист-професионалист, е тотално неподходящо. И то е неизбежно да се прояви в по-кротки или по-активни форми. Този момент, разчитан като слабост, вече започна да се изявява като всеки един от героите се чувства в правото си да иска. Пламен Марков да иска скъпи попълнения иначе да не чакат от него да прави ЦСКА шампион, футболистите по-високи заплати или трансфери в чужбина, за да се напрягат или изобщо да участват в тренировките и контролите и т.н. Отсъствието на работеща стратегия, на точна визия и подход за пластовете в червената общност, на реализъм в клубната политика, на адекватно отношение към специалистите в ЦСКА, вече започна да дава своите негативни плодове. Тези процеси са в състояние да се задълбочат, ако не бъдат взети адекватни мерки. Защото все още има някакво време. Не много, но го има. ЦСКА може и трябва да бъде шампион. Може и трябва, и това се решава днес. Утре ще бъде късно.
Петко Суровянски