Наукоподобие и наука

Уважаваният от мен автор е положил сериозни усилия да ни подари наука за нашия отбор, при все че и той едва ли си е въобразявал, че ще я приемем. Че имаме нужда от подобен език, терминология и че ще се окажем до толкова замаяни от някакви вербални хватки та ще успеем да изгубим дар слово.В крайна сметка езикът не може да бъде самоцел като твърде често и неговата комплицираност не е нищо повече от отчаян опит да бъде измамен читателят. Че в текста има нещо и че той казва нещо.Че има научни претенции, а не е някакво наукоподобие.

В тази насока и една този път истинска наука, известна още като философия на науката, е положила сериозни усилия да разграничи едното от другото. Да изброи критериите, на базата на които нещо е наука, а друго само се опитва да мине за такова. Проблемът е до такава степен сериозен и актуален, че на тази основа американският физик Алън Сокал и белгиецът Жан Брикмо пишат книгата-пародия “Интелектуални лъжи”, подробно обясняваща на обикновения читател безсмислеността и абсурдността на умишлено предложена от тях и публикувана в сп. Social Text статия. Ако последният коментар на Е. Димитров представлява подобен проект, то в нашия случай той може да бъде приет за неуспешен. Ние отказваме да се отнасяме сериозно към нещо, в което отсъства каквато и да било емпирична основа, а са налице единствено социални конструкции или пък, както е в т.нар. подуенски фолклор, свободно повествование продукт на творческо въображение.

В крайна сметка точно това – отсътвието на логика и отсъствието на истинност, т.е. на онтологична достоверност, се споменава винаги, когато следва да се оразличат науката с наукоподобието. К. Мамола разбира под псевдонаука твърдения, представени наукообразно, въпреки че им липсват поддържащи ги доказателства. В науката убеждаването става чрез доказателства на аргументи, базирани поне на логика, докато псевдонауката разчита на нещо друго – на вярата, ти вярваш независимо от фактите, а не заради тях.

Ефрем Димитров: “мрежата на конкретната реалност е изплетена с нишките на партийната идиосинкразия на родителката и настойница – комунистическата партия. В това отношение несъмнено имаме кохерентна цялост и логическа завършеност в причинно-следствения характер на връзките.”

Проблемът и то не нашият проблем, а проблемът на лефскарското съзнание, е, че то е по същество фолклорно, митологично съзнание, отричащо цели епохи в човешката цивилизация и по-конкретно близкостоящето до него Просвещение, същностния, съдържателен рационализъм. Е Димитров, сините, продължават да нямат нужда от доказателства за това, че ЦСКА действително е продукт на партиен указ, че е обременен с някаква партийна промисъл, тази теза те приемат априори, на базата единствено на вярата. Това е, което пише статията на главния редактор на Дон Балон и това е, което ни дава право да не я приемаме. Защото в нея, навсякъде другаде, няма нито едно доказаелство на тезата, че сме родилно свързани с БКП. Не само това, подобен аргумент протворечи на фактите, противоречи и на логиката.

Недопустимо е за нещо, което има претенция да минава за наука, да говори за документ, който не е в състояние да покаже. Не просто наукоподобие, а откровена профанизация е да се изхожда от твърдение, което противоречи на всички факти, на всякаква елементарна логика.

Първо, в чисто административен план БКП никога не е издавала укази, издавала е решения, т;е; нормално е за онова, което е отрицание на здравия смисъл, което е по същество откровена манипулация и лъжа, да демонстрира дефицит на интелект по всички аспекти на своята съчиненост. Второ, както е добре известно, преди Чавдар да се обедини с отбора на Трети район Септември военните отправят подобно предложение на друг столичен отбор. Спортист от Хаджи Димитър. Няма да влизам в подробности защо точно на него, независимо че предложението е основано на солидни аргументи, а ще се огранича единствено до риторичния въпрос: Щеше ли Спортист да намери сили да откаже на Чавдар, ако зад цялата операция не стоеше свободната воля на деятелите на един отбор, а желанието на тоталитарната машина? Трето, ако все пак допуснем, че комунистическата партия като колективен орган е била способна да предприеме подобна инициатива, да си прави отбор, какъв щеше да бъде този отбор в светлината на комунистическата идеология? И понеже нашите опоненти няма откъде да знаят, ще отговоря аз. Този отбор щеше да бъде пролетарски отбор, също така нямаше да има нужда да бъде правен по причина на това, че подобен отбор вече е същетвувал. Отборът на Тодор Живков, шампионът от 1945г., столичният Локомотив. Пето, все по линията на елементарната логика, ако БКП действително бе посочила своя отбор, на кого по партийна линия щяха да симпатизират партийните членове, в още по-голяа степен партийните лидери и щеше ли да се получи онова, което твърди не кой и да е, а синият запалянко Недялко Донски? А именно, че Политбюро е било разделено по равно на сини и червени?

С други думи, няма такава теория, която да бъде до такава степен отрицание на наличните факти, на елементарната логика, на здравия смисъл и в същото време да има претенцията да се назовава наука. Подобно намерение може да бъде предмет на изследване, но на нещо друго. На патологията.

В предишната реплика към уважавания от мен Е.Димитров, на базата на достоверни и пунктуално цитирани източници, се опитах да утвърдя елементарната и съобразена с фактите теза, че в епохата на социализма отборът Лефски в сериозна, а твърде често и нерегламентирана степен се е възползвал или се е опитвал непрекъснато да се възползва от позициите на свои симпатизанти в партийното и държавно ръководство. Може би точно тези факти бяха определени от моя опонент като “несъществена и непочтено представена фактология” за сметка на съществената и почтено представена изобщо отсъстваща такава.

И понеже законите са закони, защото действат безотказно и безусловно, ще си позволя да пропусна Русо, за да се спра на втория закон на термодинамиката, който съвсем неслучайно може да бъде разпознат и в играта футбол: “За да поддържаме една система стабилна, трябва да се внася енергия отвън. Всяка система се нуждае от външен източник на енергия, за да бъде стабилна.”

Червената и синята общност, като системи отграничени и обособени, също смучат енергия, за да се поддържат в кондиция. Налице е обаче съществено разминаване по линия на това как и откъде това се прави, което, същевременно, е и исторически обусловено. ЦСКА, за разлика от Лефски, е написал славни страници в своята история. В Лефски това го няма, там са налице противоположни събития, заради което в опита да се похвалят, да се изкарат значими, правят друго – плюнчат калема и започват да съчиняват, манипулират и лъжат. Там онтологията не играе, играе въображението, заради което го има и невъзможният партиен указ, и опитът без да има защо партията да се опитва да унижава сините като ги прави по-силни, има я и годината 1911-а, в която уж бил възникнал синият отбор. Т.е. нашите тези изхождат от действителността, те имат емпирична основа, докато при Лефски това го няма, няма го тласъкът на историята, има ги фикциите и манипулацията. Механизми, които работят. Които ми позволяват на мен да боравя с конкретни факти и които предопределят поведението на нашите опоненти да игнорират тези факти като “несъществени и непочтенно представени” без да конкретизират защо и без да са в състояние да противопоставят нещо друго. Малко от малко свързано с историята, логиката и здравия смисъл.

И понеже тук говорим за феномени, които са в състояние да бъдат предмет на научни изследвания и за такива, които репрезентират т.нар. наукоподобие, за това няма как и философията на науката да не е описала и това явление: “Историята на науката показва, че понякога водещият експериментален метод се оказва в ролята на “догонващ” резултатите от мисленото експериментиране.”

В Лефски всичко е буквално и еднозначно именно това, мислено експериментиране, повествователни конструкции продукт на въображението с последвали смехотворни, а твърде често и малоумни опити да бъдат съчинявани факти и доказателства на мисловните експерименти. Процеси опровергавани понякога и от самите сини деятели, в случаите, когато нещо се опитва да бие по техния авторитет и техните позиции в историята на синия отбор. Какъвто случай е налице с едно знаме на Лефски от 1911г. със значката на отбора от 1922г. и инициалите на БНСФ, организация, появила се чак през 1924г., както и един устав пак от 1911г., за когото кръстникът на Лефски Борис Василев – Боркиша споделя следното: “В този устав не е указано кой и къде го е създал. Обяснение за издаването му намирам в създалото се съперничество между Славия и Левски кое дружество е по-старо. Според мен уставът е издаден от запалени членове на Левски, за да докажат предимство. Това е станало много по-късно.” (С Левски по дългия път през времето, Стефан Нойков, изд. Труд, 1944г.)

Казано с други думи, ние сме признателни на уважавания от нас Ефрем Димитров за усилието да се опитва да ни вкарва в някаква наука, но ще пропуснем засега да се възползваме. Защото наука само с идиосинкразии, апории, валоризации, ревалоризации и с всякакви други претенциозни думички не се прави, защото в неговия труд разпознаваме почерка на наукоподобието и защото все пак у нас е налице желание да се възползваме, но в други случаи. Когато в неговите трудове се появи някаква емпирична основа, когато се обърне с лице към въпроси, на които днес все още е възможно да се отговори, например на въпроса по какъв точно начин завеждащият отдел Организационен в ЦК на БКП, към който е бил и спортът, е обръщал хегемонията на ЦСКА и когато разбере, че и сини юнаци, подобни на Делчо Чолаков, са обирали мандри. В крайна сметка, когато престане да бъде разпознаван там, където някои работят върху проблема за демаркацията на науката. Т.е. в подобни текстове:

• Често се говори за научни теории, за които пишещият има доста мъглява представа. В повечето случаи той използва научна терминология, без да знае какво точно означава тя.

• Някои автори демонстрират огромна ерудиция, тъпчейки главата на нещастния читател със сложни думи в контекст, в който те нямат място. Без съмнение целта е непосветеният да бъде впечатлен и силно обезпокоен от липсата си на ерудиция.

• Съществуват текстове, изпълнени с безсмислени фрази, като с това се цели манипулация и просто игра с езика. Тук става дума за истинско словесно отровителство, съчетано с върховна незаинтересованост за смисъла на думите. Всички тези автори говорят с увереността, че компетентността им е безспорна. (Интелектуални лъжи, Алън Сокал и Жан Брикмон)

Петко Суровянски