Най-лесната титла?
Saturday, 17 February 2007
Вторият етап от предсезонната подготовка на водещите ни отбори, проведена в Анталия, не успя да донесе новина. Тя потвърди нещо, което се знае отдавна. А именно – титла с адрес Българска армия е най-естественото и логично събитие, което може да бъде очаквано и което задължително трябва да се случи.
Какво дава основание да бъде поддържана една толкова категорична теза? На първо време това са коренно различните изходни позиции на двата водещи отбора. Има един момент, който журналистите, отразяващи живота на Герена, не отчитат. И той е, че ритъмът на възходящото, позитивно развитие бе нарушен. Синият отбор буксува. Това е очевидно и то касае не само неуспешните контроли, финализирани с уникалния провал срещу Нафтекс, то касае настройката на тима, желанието за игра, в крайна сметка, практикуваното от подопечните на Мъри на футболния терен. В основата на този ступор стои една констатация, която не може да бъде оспорвана, независимо че не се харесва на мнозина. Констатацията, че отборът от кв. Подуяне влезе “насила” в ШЛ, че той не беше предварително генерирал класа, която да му осигури достойно присъствие там. Шестте предизвестени загуби в групата на големите нормално не предизвикаха смислен интерес към син футболист от страна на стойностен отбор.
В същото време и управата на клуба с неясен собственик не реагира адекватно и не разбра, че е здравословно за мотивацията на играчите да продаде нещо, независимо на каква цена. В тази връзка и налагането на Митрев в първите контроли за сметка на доказания Петков не е случайно. То илюстрира къде точно се къса нишката. А именно, че старите са преситени, че те са достигнали своя таван в БГ, че при тях желанието да изхвърчат от клетката е неприкрито, докато напиращите млади все още не са готови.
На другия полюс е ситуацията в ЦСКА. Отборът, граден в продължение на повече от година, е достатъчно добре обигран, гладен за успехи и солидно мотивиран с шокираща за родните стандарти премия. Програмата за пролетта е подарък за амбицията да бъде прегърната титлата, а завръщането на феновете, след оттеглянето на Божков, условието, което в армейския отбор винаги е било гарант за пребиваване в голямото. Към тези съществени фактори може би не следва да се изпуска и още един. Този, че както бе оповестено в медиите, най-богатият българин ще получи като бонус още 1.9 млн евро, ако след предстоящите 15 шампионатни срещи ЦСКА завърши сезона на върха на класирането. При това положение 31-та титла на най-успелия роден отбор изглежда като в кърпа вързана. За нея не е необходимо да бъде вършено нищо повече от това тя да бъде желана. Естествено, не от феновете, естествено, не и от футболистите.
В момента отборът от квартал Подуяне е колос с глинени крака, който е в състояние да бъде катурнат и от най-лекото полюшване на вятъра. В същото време този колос е в състояние да бъде реанимиран. Парадоксално, но само от една сила. От ЦСКА. Филм, който не ни е бил спестяван и преди. Първото тревожно съмнение за това е налице. Т.нар. буревестник на всички кризи и всички тежки ситуации, в които е бил вкарван червеният отбор. Активизацията на неидентифицираните субекти във виртуалното, застъпващи тезата, че тази титла не е важна, че ръководството от Борисовата градина трябва да бъде оставено спокойно да не върши нищо или да върши грешка след грешка, като най-важното в това е да не бъде променяно каквото и да било. Т.е. тези, които не знаят и не могат, да продължат да управляват Армията, респективно да получават немалките си заплати там.
Следващият момент, който можеше да бъде очакван и който не закъсня да последва, е последното интервю на Емо Костадинов, в което той обеща ЦСКА да играе феърплей през пролетта или казано с други думи, да играе по правилата на синия Изпълком. Фатална перспектива, изключваща две елементарни и решаващи за титлата действия. Стимулиране на отборите, излизащи срещу настоящия шампион и чужди съдии за всеки мач на играчите с червени фланелки. В тази връзка и въпросът има ли сили, които не желаят титлата да се завърне на Армията, не е лишен от основание. Този въпрос, към настоящия момент, води до най-високото място, до председателя на Надзорния съвет Александър Томов (Лупи). Той касае любопитството защо бе обявена умопомрачителната и нечакана от никого премия в шокиращо числово изражение от 1 млн. евро. Той касае въпросът дали наистина има такива пари, точно за това и като логична последица, дали има желание те да бъдат търсени, евентуално, дадени.
Въпрос, който в крайна сметка не е и толкова труден. Защото всичко, цялата истина, ще лъсне много скоро. Тя е в пряка зависимост от това как ще бъдат извършвани текущите плащания в Борисовата градина и дали ще се отиде към двете решителни за титлата действия – стимулиране на противниците на синия отбор и чужди съдии за всеки мач на ЦСКА. Третото, подсилването на състава с едно-две класни попълнения, така или иначе не се състоя.
Петко Суровянски