Умерен оптимизъм

Естествено днес не всички се радват и не всички ще празнуват. Няма да празнува Подуяне, неговите оперативни работници и неговите фенове, няма да ликуват Божковите храненици в Борисовата градина, няма да се радват "сините" подводници в "синьото" БФС. Няма, защото няма да го има театъра, постановката, игричките, няма да ги има лесните пари. Ще има работа за прокуратурата. Малко по-рано или малко по-късно, но ще има.

Днес, точно днес, е изключително важно да бъдат казани някои неща. На първо място това, ЧЕ НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕНО. Всичко, делата на всеки един от стахановците на ликвидаторската линия в нашия отбор трябва да бъдат припомнени. Те трябва да се срещнат със своята справедлива присъда. Не само заради това на всеки да бъде отмерено според делата. Заради нещо по-важно. Заради бъдещето. Защото дотам, до високото и до значимото, доказано провалените няма да ни отведат. Те нямат нито потенциала, нито желанието да го сторят. Те са в състояние да работят единствено за себе си. Както го правеха и до момента.

Важно е да бъде съблюдавано и друго. Никога, НИКОГА ПОВЕЧЕ ЧЕРВЕНАТА ОБЩНОСТ НЕ ТРЯБВА ДА ДАВА АВАНСОВО СВОЯТА БЕЗРЕЗЕРВНА И БЕЗКОНТРОЛНА ПОДКРЕПА. Както го направи покрай Любо Пенев – Чичовото. Наивност и откровена глупост, които ни вкараха в безизходицата и безвремието. Които ни струваха твърде скъпо, твърде много.

Има нещо, което е в състояние да гарантира инвестициите на Митал в любимия ни отбор. Това няма как да бъде нито някаква банка, нито която и да било отделно взета личност. Това сме всички ние, феновете. Нашата любов, нашата всеотдайност и нашето разбиране за играта. За това как трябва да се гони целта, как да се правят играчи и отбор. Ние сме гарантът, че очевидният стремеж на индийския бизнесмен да стигне до върховете на играта и на славата е осъществим. Това трябва да се заслужи. Това ТОЗИ ПЪТ трябва да се заслужи. То не е трудно. За него са нужни две неща.

Първо, да видим, да разберем, че Митал споделя нашата амбиция и нашата вяра, че съдбата ни е посочила за изпълнители на значими, велики дела. Второ, да видим, да разберем, че Митал е личност скроена според критериите на нашите предшественици. Най-вече по отношение на ЧЕСТТА и на ДОСТОЙНСТВОТО. Здравият, непоклатим фундамент на мъжкото в истинските мъже, истинските воини. Онова, без което изтощителният поход към ВЕЛИЧИЕТО не е възможен.

Дали ги има тези неща няма как да не се разбере. По начина, по който новият ни президент ще се отнесе към службата Насо Сираков в Борисовата градина, завеждана от Стиви О, по начина, по който Митал ще се отнесе към разжалваните от историята военни, предвождани от редник Ананиев, по начина, по който индиецът ще се отнесе към онези фенове, подхвърлени от Васил Божков в канцелариите на Армията, за да го бранят от всенародната "любов".

Това е. Междувременно, докато очакваме сигналите на това докъде е възможно да стигнем с Митал, заредени с умерен оптимизъм, ние сме в състояние да констатираме следното. Първата точка от нашата програма е изпълнена. Божков вече го няма. На дневен ред е втората. Нормален футболен съюз, хора във футболната централа, работещи за честното състезание и за играта, а не за Лефски.

Петко Суровянски, CSKA.us