ФК Дузпа

Дузпата, феноменът дузпа заема централно място в мирогледната и ценностна система на подуенския запалянко. Тя е еманация на неизтребимата милиционерска природа, която винаги ще бъде жива докато го има този отбор, заради което и победите, постигнати по този начин са най-сладките за неговите фенове. Естествено слабостта към удара от бялата точка не произтича от нищото. Тя е логично продължение на ситуацията, в която

АМБИЦИИТЕ НАДХВЪРЛЯТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ и когато за реализацията им са впрегнати сили нямащи нищо общо не само с феърплея, но и с футболната игра. По тази логика дузпата се дава тогава, когато, първо е работено тя да бъде дадена и второ, когато започва да просветлява, че по друг начин може и да не стане. Подобни дузпи, свирени на сините в промишлени количества, от една страна дават криле на подуенските футболери, а от друга пречупват противника в стил “Надежда тука всяка оставете”.

В тази връзка не само последните шампионати, подработени от сините кадри в БФС, правят впечатление. Така е било винаги, включително и в шампионат 2000/2001, когато Майкъл Чорни на базата на монопола на Мтел спонсорираше лицата от изпълнителната власт у нас. В потвърждение на това ще си позволя да изредя онези срещи, в които на неговия отбор неслучайно бе дадена възможност да вкара първи гол от дузпа.

Кръг Среща Резултат Минута Изпълнител

4. Черноморец – Лефски 1:1 28`Д. Иванков

6. Спартак В – Лефски 0:1 10`Д. Иванков

7. Лефски – Миньор 4:0 19`Д. Иванков

14. Лефски – Берое 3:0 32`Д. Иванков

16. Славия – Лефски 0:0 - дузпа изпусната от Д. Инанков, след което дузпите започват да се изпълняват от Г. Иванов

19. Лефски – Спартак В 2:1 4` Г. Иванов

20. Миньор – Лефски - мачът е прекъснат при 1:0 след дузпа вкарана от Г. Иванов в 45` и двама изгонени играчи на домакините, вендета реализирана от изпълнителя Антон Генов заради загубата от Миньор в предишния шампионат

22. Локомотив Сф – Лефски 0:2 46` Г. Иванов

25. Лефски – Черно море 6:0 49` Г. Иванов

Както е видно в 9 от всичко 26 мача сините са имали възможност да наклонят везните от бялата точка. Споменавайки тази характерна особеност, констатирана и от Любомир Серафимов напоследък, ще бъде грешка да се мисли, че дузпата е единственото оръжие в милиционерския арсенал. Не е. Там работят и в други направления и сфери.

Коментирайки подобно присъствие в тази все по-непривлекателна за родните ширини игра, няма как да не се набива в очи следното. Подобно поведение, подобен подход, при който на Лефски се съчиняват дузпи, а на други не се дават христоматийни такива, при който шампионът се знае преди да е почнал шампионатът, при който състезанието е лишено от най-голямото свое достойнство – непредсказуемостта, неизбежно води до това, че победителят от театъра става все по-жалък, а заедно с него и останалите демотивирани отбори все по-посредствени и слаби. В тази връзка изобщо не е случайно, че бумът в развитието на играта у нас в последно време се състоя тогава, когато през пролетта на 2005г. шампионът бе определен в истински двубои. Обстоятелство автоматично довело до три наши участника в груповата фаза на УЕФА и нещастно отпадане на Локо Пд от класния отбор на Болтън. Състояние и перспектива, на която бе сложен кръст благодарение на четвъртите, появили се във футболната централа с едно единствено прозрачно намерение. Да бутат напред отбора на всички власти, дузпите за правилния отбор, играещ правилно според милиционерските канони да следват една след друга, врътките и насочвания отгоре съдийски произвол да не спират. Което е вече наистина престъпление. Срещу играта, срещу феновете, включително и срещу отбора, за когото се прави всичко това. Нещо, което точно там няма никога да разберат.

Петко Суровянски