Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено

Това ако го каже нормален човек, човек поназнайващ твореното десетилетия от Подуяне във футболната игра, на мига ще бъде наречен болен мозък. Какво правим обаче ако се каже от някой от сините агитатори, ако някой такъв започне да изрича истините огласени от нас отдавна? Когато Стойчо Младенов предупреди, че ни чака именно това, че вече е създадена организация за подобни, рутинни за синия отбор дела, от покрайнината и свързаните с нея газети веднага се дочуха иронични подмятания и масово скърцане на зъби. Защо, при положение, че това очевидно е известно на всички? На т.нар. болни мозъци и на тия, които наричат нормалните хора болни.

Естествено, че на нас, на тези, които достатъчно дълго сме били в досег с феномена лефскарщина и по тази причина сме имали достатъчно възможности да опознаем неговата природа, ни е ясно всичко. Ясно ни е на какво е способен отборът на злото, ясно ни е защо нормалните са наричани болни и също така ни е ясно защо и при какви обстоятелства подуенските агитатори и пропагандатори са в състояние да си признаят всичко. За организацията, за съдийските ударни групи, за сателитните схеми и за все още живия благодарение на техния отбор комунизъм.

Изворът, най-дълбокият извор, фундаментът, най-здравият фундамент на всичко порочно, непочтенно и грозно, творено от отбора Лефски в цялата му история е един. ПРИМИТИВИЗЪМ. Отсъствие на каквато и да било цивилизованост и желание да бъдат следвани принципите на християнския морал и съвременната демокрация.

“Не си създавайте идоли” е казано в една книга, която няма шанс да стане настолна за подуенската интелектуална, морална и духовна ограниченост. Казано е, но примитивното съзнание без идоли не може. Те са неговата опорна точка, те са основанието за отсъствието на какъвто и да бил критицизъм спрямо “богоизбраните”, те, за подуенските фенове, са житейска необходимост. Те си ги измислят и съчиняват непрекъснато, защото им е в природата не да бъдат свободни, горди и осъзнати личности, а да се кланят, да целуват скута и други анатомични части включително и на тия, които са им показвали задните си форми в натурален вид.

Може ли някой да си предскави какво ще стане ако в еврокампания 2008/2009 отборът предвождан от Овчата глава отпадне от някое отборче като Тампере? Може ли да си представи, да мобилизира цялото си въображение и да се опита да нарисува някакви картини, на фона на това, което му се случи на Мъри? А може ли някой да си представи какво ще стане ако Организацията все пак успее и благодарение на преданите на милиционерската идея кадри Лефски стигне до още една криминална титла и още един четвъртфинал в УЕФА подобен на този, до който се стигна неотдавна? Не е необходима някаква особенна интелектуална мощ, за да се предвиди какво ще се случи. Какво “мичтаини” ще падне отново и какво удряне на чела пред нозете на новия идол.

И ... при това положение ... беше много глупаво журналя, а после и фенове да тръгват на първа срещу Овчата глава. Много глупаво беше да се демонстрира подобна привързаност към тия дето губиха мачове от Беверен, Публикум, Тампере, а напоследък и от кой де ги хване. По-разумно щеше да бъде да се направи друго. Да се изчака и да се види дали Организацията все пак ще успее. Което, в исторически план, за отбора Лефски винаги е било най-важното. За отбора имащ за благодетел Майкъл Чорни, за ръководител Тодор Батков, за надзорници цял взод куки, доносници и попкръстювци начело с агент Николай и т.н., и т.н. до последния малоумен фен, до един от тия дето наскоро за пореден път изживяха катарзис на Армията. Защото примитивизмът без идоли не може и защото подуенската фенска маса се манипулира лесно. Лесно е Овчата глава да бъде разпнат или да бъде сложен на пиедестал. Но първо трябваше да се изчака. Ей го, следващото първенство вече чука на вратата, съдийските ударни групи са подготвени, сателитните системи и школуваните в Симеоново кадри също. Както много добре се знае от всички.

Петко Суровянски