Историческата стъпка на сините II
Главозамаяни от принадлежността си към репресивната система на тоталитарната държава, през лятото на 1985г. футболистите с милиционерски пагони опорочават финала за Купата на България. В резултат на изстъпленията ЦК на БКП наказва два отбора – авторите на събитието Лефски – Спартак и нямащия нищо общо със състоялото се ЦСКА. Причината за несъразмерно тежките наказания е хем очевидна, хем логична. Трагедията в Хейзъл, разиграла се броени дни преди това, когато по време на финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус загиват 39 човека. Независимо от предупрежденията, неслучайно отправени към "сините" преди финала, те не успяват да подтиснат своята природа. Отборите са разформировани, извадени за известно време от системите на МВР, съответно МНО, имената променени, а някои треньори и състезатели наказани.
В резултат на това дебалансиране и кадрови промени в оперативния апарат, в годините 1986-1992г. Лефски успява да спечели само една титла. През 1988г. Двата периода в "синята" съдба, периодът на ограниченото зло и периодът на триумфиращата организация, продължават да съществуват и да се проявяват в своя изчистен вид. Първият период се характеризира с равнопоставеност и автономност на конкуриращите се отбори, когато борбата за титлата се решава от класата, а вторият с противоположното. С успешни ходове на лица, неучастващи в процеса на правенето на отбора, сили работещи срещу честното състезание, срещу достойнството и срещу морала.
В епохата на т.нар. демокрация предпоставките за дебалансиране на системата, за разрушаване на равнопоставеността, създават условия отборът на неумиращата милиционерщина отново да излезе на авансцената на родния футбол. Да се измъкне от периодично обективизиращата се в периодите на установена законност и на ограничени правомощия на представляващите го фигури стъпка 666. Да се опита за пореден път да взриви харизматичната си позиция "вечно втори", покрай която има два пъти по-малко титли от Славия (3 на 6) за периода 1925-1943г. и два пъти по-малко от ЦСКА (14 на 27) за периода 1945-1992г. Анализът на събитията и на процесите в играта, реализиращи се вече в продължение на близо две десетилетия, очертава два характерни и отчетливо проявили се етапа. Уточнявайки техните специфични особености, е необходимо да бъде изяснен още един момент.
Причината в продължение на толкова дълъг исторически отрязък отборът Лефски така безотказно да материализира едни и същи събития, е очевидна. Тя се корени в мирогледа, морала и поведенческите нагласи, непрекъснато циркулиращи, възпитавани и възпроизвеждани в "синята" среда, в "синьото" общество. По този начин е невъзможно и ние, както в момента го правим, да не констатираме едни и същи типове поведения, реализирани в различни по своя характер епохи.
В историята на родния футбол съществува един неслучайно неизяснен въпрос. Въпросът защо най-добрият отбор в царска България, Славия, след победата на комунизма у нас запада, губи своята доминираща позиция в играта? Отговорът, естествено, не е труден и може да бъде безпроблемно открит в спомените на хора живели в онова време. Славистът Панайот Велев – Нотко описва по следния начин какво се случва със Славия непосредствено след 9 септември 1944г.:
"Настъпи голям спад. Бяхме онеправдани. Минавахме едва ли не за фашистки отбор, а в Славия никога не е имало фашисти и богаташи. Ръководеха ни хора като заместник-кмета на София Любен Сокеров, шефа на библиотеката в Съдебната палата Христо Максимов, адвоката Аго Лотев, касиера ни Анев, който беше пенсионер."
Имайки предвид, че отборът на българската армия ЦСКА се появява чак през 1948г., е ясно, че въпросните манипулации и репресии спрямо "белия" отбор, в резултат на които той губи доминиращото си положение в играта, са били предизвикани от някой друг. От този, който при следващата смяна на политическата система задейства същите механизми срещу следващия по-добър от него. Срещу ЦСКА. Полагайки невероятни усилия на свързани с него политически фигури и журналисти, да го изкара отбора на БКП.
В историята на футболния Лефски, материя, която е изключено да бъде добросъвестно предадена и изучена от свързани с него персони, е налице изкуствено предизвикана неизвестност кога този отбор е бил създаден. В тази връзка се споменават две години. Годината 1911 и датата 24 май 1914. Първата година е актуализирана неслучайно, а заради едно знаме от 1911г., в което се мъдри значката на Лефски, изготвена чак през 1922г. и инициалите на БНСФ – организация учредена две години по-късно – 1924г. Годината 1911-а също се появява и покрай устав на отбор с това име, в който логично не се уточнява кой и къде го е създал. Коментирайки този въпрос, Стефан Нойков в книгата си "С Левски по дългия път през времето", цитира и кръстника на Лефски Борис Василев – Боркиша, който на 24 май 1914г. не е знаел, че е имало нещо друго, функционирало от 1911г., на което те години по-късно ще се окажат продължители:
"Обяснение за издаването му намираме в очерталото се съперничество между Славия и Левски – кое дружество е по-старо. Според мен уставът е издаден от запалени членове на Левски, за да докажат предимство. Това е станало много по-късно ( б.а. – ето обяснение защо този устав е бил утвърден чак през 1934г.) Повтаря: "Левски беше основан на 24 май 1924г."
Когато твърдим, че Лефски през цялата своя история по най-невъзмутим начин е вървял по пътя на злото, естествено не бива да очакваме, че индивидите идентифициращи се с него няма да издигнат като свое знаме манипуалцията и лъжата. Този подход е в основата на т.нар. подуенски фолклор, различни митове и легенди, предназначени за малоумна и неграмотна публика, в които се твърди следното:
Че ЦСКА е възникнал в резултат на партиен указ, неоткрит до момента от никого?!? Че ЦСКА в епохата на комунизма е прибирал каймака на родния футбол, без значение, че реално не е привлякал нито един играч на годината, т.е. футболистите, които са представлявали този каймак?!? Че е разчитал за своите титли на останалите военни отбори, независимо, че през 1953г. или в годината, когато в най-голяма степен се е нуждаел от армейска солидарност, губи титлата заради загуба от ВВС София и загуба и равен от ВМС Варна, че през периода 1964-1972 другите военни отбори са били девоенизирани или пък че през 80-те ЦСКА има по-неблагоприятен баланс с Ботев Пд, отколкото "сините" от Подуяне?!? В този фолклор се твърди, че БКП била "репресирала" Лефски, правейки го по-силен при обединението със Спартак, давайки му милиционерски чинове, спортна рота, национали, нови терени и бази?!? Там също така се твърди, че БКП се била "страхувала" от Подуяне, от отбора изобилстващ с партийни величия, редовно избирал в своите президуми Сталин, Тито, Димитров и за разлика от останалите футболни клубове, безрезервно, безкритично и до край изпълнявал всяко едно партийно решение?!?
Подобни нонсенси успяха да създадат идеологическата среда на последователно и настойчиво реализирани действия срещу ЦСКА, осъществявани от овластени, свързани с Подуяне лица. Те, включително и те, нарушиха равновесието в първия период в епохата на демокрацията, когато Лефски разби историческата си стъпка и в годините 1993-1995 успя да стигне до три титли. Нещо непостигано от него до този момент.
За нарушаването на равновесието решаващо се оказа и още едно обстоятелство, този път нямащо нищо общо с Подуяне.
Невъзможно е, немислимо е процесите във футболната игра по някакъв начин да не копират и процесите, материализиращи се в обществото. Тези събития не следват автоматично обществените и политически промени в страната, а като правило се реализират с известно закъснение. По този начин утвърдената през 1949г. равнопоставеност се оказва фатална за отбора на др. Цола Драгойчева едва през 1951г., а доминиращата, благодарение на армейския дух и армейска дисциплина позиция на ЦСКА продължи до 1992г. До момента, в който функциониращото в обществото не само съумя да се появи и в тази сфера, но и да измине всички стадии по своето развитие. Този процес, течащ в обществото, материализирал се и във футболната игра, е стадият на първоначалното натрупване на капитала, на откровения бандитизъм, на криминалните присвоявания и приватизации.
Епохата на демокрацията завари тима от Парка на свободата с два изключително важни и способни да се реализират на мига феномена. Авторитетно и познато на Европа име и футболисти готови за безпроблемна адаптация към водещите европейски клубове. От тази ситуация, покрай небезизвестния Вальо Михов, успяха да се възползват мнозина. Големи за времето си суми в твърда валута бяха успешно усвоени, без в клуба да се намерят хора, които да се притеснят от мисълта за бъдещето. Парадоксално, но най-подготвеният за европейския футбол роден отбор в ситуацията на излизането на духа от бутилката, в безконтролните първи години на прехода, неизбежно бе доведен до безпомощно състояние. До състояние нарушило равновесието в играта и дало възможност на Лефски да започне да блести у нас и да губи от отбори като Олимпия в Европа.
Обективният, добросъвестен и тясно свързан с неопровержимите факти анализ в историческата съдба на отбора Лефски е категоричен. Налице са непрекъснато преповтаряни модели, детерминирани не от сляпата съдба, от неидентифицирани фактори и предпостовки, а от трайния и откровен стремеж на приобщените към “синята” идея да крачат в пътя на злото. Този стремеж във футболната игра и в “синята” история, има ясно изразени очертания и параметри. Те са лъжата, манипулацията и т.нар. организация, която в крайна сметка очертава двата периода в подуенската хронология. Периодите, в които организацията е в състояние на разпад или на развитие и Лефски влиза в харизматичната си историческа стъпка, титла на шест години и периодите, в които успява да се реализира и да изведе “сините” футболери до доминираща позиция в този спорт у нас.
Подобен извод е невъзможно да бъде отречен. Той, за разлика от тезите на подуенския фолклор, не произтича от желанията на този и онзи, не произтича от нищото, той е единствено възможното следствие на обективния анализ изясняващ причините и предпоставките залегнали в основата на лефскарските върхове. Той неизменно открива и документира наличието на външни за играта фактори всеки път, когато Лефски успява да разбие исторически документираната си стъпка 666.
Като пряка последица на това и за разлика от отбора на българската армия, при който върховете са продукт на успешно съчетание между високоерудирани треньори и талантливи футболисти, класа, реализирана не само у нас, но и в Европа, при “сините” от Подуяне всеки успешен период е подготвен от специфични и външни за играта прояви. В годините 1945-1950 това е узурпацията на отбора на пощите Княз Кирил Преславски и превръщането на Лефски в първия роден отбор, въвел комунистическата схема – ведомствен отбор на държавна издръжка, ръководен от представители на партийната олигархия, а в етапа 1969-1985 превръщането на Лефски в отбора на репресивния апарат в тоталитарната държава. Изяснявайки природата и спецификата на всеки един от тези етапи, е необходимо да бъде подчертан още един момент. Този, че всеки следващ период на триумфиращата “синя” организация не само повтаря елементите на предишния. Той е в състояние да се динамизира и да покрива нови територии и нови прояви на манипулацията и оперативизма.
Анализът па подуенските върхове и спадове документира следния категоричен извод. Когато Лефски, по независещи от него причини, бива принуден да съществува в ситуация аналогична и еднозначна с тази на останали родни клубове, той неизбежно и задължително потъва в миманса на играта. По тази причина, когато процесът на първоначално натрупване на капитала в периода на криминалния преход бе завършен, когато във футбола навлязоха сили и финансови потоци със специфичен произход, бракът по сметка на Лефски с ВИС 2 не доведе до нищо. Нямаше как това да се случи, при положение, че той не успя да му даде онова, което единствено е доказало, че е в състояние да се реализира при “сините” – привилегированото положение в играта. Когато наличните ресурси бяха мобилизирани, когато тази привилегирована позиция бе постигната, тогава и ПФК Лефски 1914 успя да влезе в третия си успешен период на труимфиращата организация. Периодът на опасния за държавната сигурност, на монополиста в мобилните комуникации Майкъл Чорни.
От позицията на историческата перспектива онова, което работи и което успя отново да сработи при “сините”, е концентрирано в т.нар. основна формула на лефскарщината. А именно: Наши хора + Власт + Пари = Организация
Не е възможно откровено творящите зло да не съставляват особена категория, непризнаваща ценностите на християнския морал. Не е възможно и ортодоксалната подуенска публика, наизустила тезите на подуенския фолклор, отказваща да разсъждава по правилата на елементарната логика и концентрирана единствено в практическите ползи от “сините” организации, да не представлява характерно общество на морални и духовни инвалиди. В тази схема е изключително показателна онази лекота, с която към “сините” управи мигновено са приобщавани персоните, които от една страна покриват особеностите на подуенската ценностна система, а от друга владеят двата ефективни лоста на оперативизма – властта и парите.
В тази връзка и периодът Чорни в подуенската история не произтича от нищото. Той е пряко следствие, от една страна, на нагласите функциониращи в отбора Лефски, а от друга, на навлизането в изпълнителната власт на вълна от енергични и патологично свързани със “синята” идея политически фигури, предвождани от лицето Евгений Бакърджиев. В момента, когато това се случи, бяха инициирани серия от мероприятия, целящи разбиването на равнопоставеността.
Първото усилие в това направление бе свързано с опита да бъдат овладяна футболната централа посредством подмяната на Иван Славков – Батето със Стефан Софиянски. Когато тази инициатива претърпя неуспех, заместник-министър председателят Бакърджиев осигури следващия по значимост фактор в подуенския арсенал – осигури парите. В подуенския отбор изгря звездата на собственика на Мобилтел – Чорни. Какво се случи оттам-насетне е добре известно на всички и то не е по-различно от това, което се случва с този отбор през цялата му близо вековна история.
Петко Суровянски
В епохата на т.нар. демокрация предпоставките за дебалансиране на системата, за разрушаване на равнопоставеността, създават условия отборът на неумиращата милиционерщина отново да излезе на авансцената на родния футбол. Да се измъкне от периодично обективизиращата се в периодите на установена законност и на ограничени правомощия на представляващите го фигури стъпка 666. Да се опита за пореден път да взриви харизматичната си позиция "вечно втори", покрай която има два пъти по-малко титли от Славия (3 на 6) за периода 1925-1943г. и два пъти по-малко от ЦСКА (14 на 27) за периода 1945-1992г. Анализът на събитията и на процесите в играта, реализиращи се вече в продължение на близо две десетилетия, очертава два характерни и отчетливо проявили се етапа. Уточнявайки техните специфични особености, е необходимо да бъде изяснен още един момент.
Причината в продължение на толкова дълъг исторически отрязък отборът Лефски така безотказно да материализира едни и същи събития, е очевидна. Тя се корени в мирогледа, морала и поведенческите нагласи, непрекъснато циркулиращи, възпитавани и възпроизвеждани в "синята" среда, в "синьото" общество. По този начин е невъзможно и ние, както в момента го правим, да не констатираме едни и същи типове поведения, реализирани в различни по своя характер епохи.
В историята на родния футбол съществува един неслучайно неизяснен въпрос. Въпросът защо най-добрият отбор в царска България, Славия, след победата на комунизма у нас запада, губи своята доминираща позиция в играта? Отговорът, естествено, не е труден и може да бъде безпроблемно открит в спомените на хора живели в онова време. Славистът Панайот Велев – Нотко описва по следния начин какво се случва със Славия непосредствено след 9 септември 1944г.:
"Настъпи голям спад. Бяхме онеправдани. Минавахме едва ли не за фашистки отбор, а в Славия никога не е имало фашисти и богаташи. Ръководеха ни хора като заместник-кмета на София Любен Сокеров, шефа на библиотеката в Съдебната палата Христо Максимов, адвоката Аго Лотев, касиера ни Анев, който беше пенсионер."
Имайки предвид, че отборът на българската армия ЦСКА се появява чак през 1948г., е ясно, че въпросните манипулации и репресии спрямо "белия" отбор, в резултат на които той губи доминиращото си положение в играта, са били предизвикани от някой друг. От този, който при следващата смяна на политическата система задейства същите механизми срещу следващия по-добър от него. Срещу ЦСКА. Полагайки невероятни усилия на свързани с него политически фигури и журналисти, да го изкара отбора на БКП.
В историята на футболния Лефски, материя, която е изключено да бъде добросъвестно предадена и изучена от свързани с него персони, е налице изкуствено предизвикана неизвестност кога този отбор е бил създаден. В тази връзка се споменават две години. Годината 1911 и датата 24 май 1914. Първата година е актуализирана неслучайно, а заради едно знаме от 1911г., в което се мъдри значката на Лефски, изготвена чак през 1922г. и инициалите на БНСФ – организация учредена две години по-късно – 1924г. Годината 1911-а също се появява и покрай устав на отбор с това име, в който логично не се уточнява кой и къде го е създал. Коментирайки този въпрос, Стефан Нойков в книгата си "С Левски по дългия път през времето", цитира и кръстника на Лефски Борис Василев – Боркиша, който на 24 май 1914г. не е знаел, че е имало нещо друго, функционирало от 1911г., на което те години по-късно ще се окажат продължители:
"Обяснение за издаването му намираме в очерталото се съперничество между Славия и Левски – кое дружество е по-старо. Според мен уставът е издаден от запалени членове на Левски, за да докажат предимство. Това е станало много по-късно ( б.а. – ето обяснение защо този устав е бил утвърден чак през 1934г.) Повтаря: "Левски беше основан на 24 май 1924г."
Когато твърдим, че Лефски през цялата своя история по най-невъзмутим начин е вървял по пътя на злото, естествено не бива да очакваме, че индивидите идентифициращи се с него няма да издигнат като свое знаме манипуалцията и лъжата. Този подход е в основата на т.нар. подуенски фолклор, различни митове и легенди, предназначени за малоумна и неграмотна публика, в които се твърди следното:
Че ЦСКА е възникнал в резултат на партиен указ, неоткрит до момента от никого?!? Че ЦСКА в епохата на комунизма е прибирал каймака на родния футбол, без значение, че реално не е привлякал нито един играч на годината, т.е. футболистите, които са представлявали този каймак?!? Че е разчитал за своите титли на останалите военни отбори, независимо, че през 1953г. или в годината, когато в най-голяма степен се е нуждаел от армейска солидарност, губи титлата заради загуба от ВВС София и загуба и равен от ВМС Варна, че през периода 1964-1972 другите военни отбори са били девоенизирани или пък че през 80-те ЦСКА има по-неблагоприятен баланс с Ботев Пд, отколкото "сините" от Подуяне?!? В този фолклор се твърди, че БКП била "репресирала" Лефски, правейки го по-силен при обединението със Спартак, давайки му милиционерски чинове, спортна рота, национали, нови терени и бази?!? Там също така се твърди, че БКП се била "страхувала" от Подуяне, от отбора изобилстващ с партийни величия, редовно избирал в своите президуми Сталин, Тито, Димитров и за разлика от останалите футболни клубове, безрезервно, безкритично и до край изпълнявал всяко едно партийно решение?!?
Подобни нонсенси успяха да създадат идеологическата среда на последователно и настойчиво реализирани действия срещу ЦСКА, осъществявани от овластени, свързани с Подуяне лица. Те, включително и те, нарушиха равновесието в първия период в епохата на демокрацията, когато Лефски разби историческата си стъпка и в годините 1993-1995 успя да стигне до три титли. Нещо непостигано от него до този момент.
За нарушаването на равновесието решаващо се оказа и още едно обстоятелство, този път нямащо нищо общо с Подуяне.
Невъзможно е, немислимо е процесите във футболната игра по някакъв начин да не копират и процесите, материализиращи се в обществото. Тези събития не следват автоматично обществените и политически промени в страната, а като правило се реализират с известно закъснение. По този начин утвърдената през 1949г. равнопоставеност се оказва фатална за отбора на др. Цола Драгойчева едва през 1951г., а доминиращата, благодарение на армейския дух и армейска дисциплина позиция на ЦСКА продължи до 1992г. До момента, в който функциониращото в обществото не само съумя да се появи и в тази сфера, но и да измине всички стадии по своето развитие. Този процес, течащ в обществото, материализирал се и във футболната игра, е стадият на първоначалното натрупване на капитала, на откровения бандитизъм, на криминалните присвоявания и приватизации.
Епохата на демокрацията завари тима от Парка на свободата с два изключително важни и способни да се реализират на мига феномена. Авторитетно и познато на Европа име и футболисти готови за безпроблемна адаптация към водещите европейски клубове. От тази ситуация, покрай небезизвестния Вальо Михов, успяха да се възползват мнозина. Големи за времето си суми в твърда валута бяха успешно усвоени, без в клуба да се намерят хора, които да се притеснят от мисълта за бъдещето. Парадоксално, но най-подготвеният за европейския футбол роден отбор в ситуацията на излизането на духа от бутилката, в безконтролните първи години на прехода, неизбежно бе доведен до безпомощно състояние. До състояние нарушило равновесието в играта и дало възможност на Лефски да започне да блести у нас и да губи от отбори като Олимпия в Европа.
Обективният, добросъвестен и тясно свързан с неопровержимите факти анализ в историческата съдба на отбора Лефски е категоричен. Налице са непрекъснато преповтаряни модели, детерминирани не от сляпата съдба, от неидентифицирани фактори и предпостовки, а от трайния и откровен стремеж на приобщените към “синята” идея да крачат в пътя на злото. Този стремеж във футболната игра и в “синята” история, има ясно изразени очертания и параметри. Те са лъжата, манипулацията и т.нар. организация, която в крайна сметка очертава двата периода в подуенската хронология. Периодите, в които организацията е в състояние на разпад или на развитие и Лефски влиза в харизматичната си историческа стъпка, титла на шест години и периодите, в които успява да се реализира и да изведе “сините” футболери до доминираща позиция в този спорт у нас.
Подобен извод е невъзможно да бъде отречен. Той, за разлика от тезите на подуенския фолклор, не произтича от желанията на този и онзи, не произтича от нищото, той е единствено възможното следствие на обективния анализ изясняващ причините и предпоставките залегнали в основата на лефскарските върхове. Той неизменно открива и документира наличието на външни за играта фактори всеки път, когато Лефски успява да разбие исторически документираната си стъпка 666.
Като пряка последица на това и за разлика от отбора на българската армия, при който върховете са продукт на успешно съчетание между високоерудирани треньори и талантливи футболисти, класа, реализирана не само у нас, но и в Европа, при “сините” от Подуяне всеки успешен период е подготвен от специфични и външни за играта прояви. В годините 1945-1950 това е узурпацията на отбора на пощите Княз Кирил Преславски и превръщането на Лефски в първия роден отбор, въвел комунистическата схема – ведомствен отбор на държавна издръжка, ръководен от представители на партийната олигархия, а в етапа 1969-1985 превръщането на Лефски в отбора на репресивния апарат в тоталитарната държава. Изяснявайки природата и спецификата на всеки един от тези етапи, е необходимо да бъде подчертан още един момент. Този, че всеки следващ период на триумфиращата “синя” организация не само повтаря елементите на предишния. Той е в състояние да се динамизира и да покрива нови територии и нови прояви на манипулацията и оперативизма.
Анализът па подуенските върхове и спадове документира следния категоричен извод. Когато Лефски, по независещи от него причини, бива принуден да съществува в ситуация аналогична и еднозначна с тази на останали родни клубове, той неизбежно и задължително потъва в миманса на играта. По тази причина, когато процесът на първоначално натрупване на капитала в периода на криминалния преход бе завършен, когато във футбола навлязоха сили и финансови потоци със специфичен произход, бракът по сметка на Лефски с ВИС 2 не доведе до нищо. Нямаше как това да се случи, при положение, че той не успя да му даде онова, което единствено е доказало, че е в състояние да се реализира при “сините” – привилегированото положение в играта. Когато наличните ресурси бяха мобилизирани, когато тази привилегирована позиция бе постигната, тогава и ПФК Лефски 1914 успя да влезе в третия си успешен период на труимфиращата организация. Периодът на опасния за държавната сигурност, на монополиста в мобилните комуникации Майкъл Чорни.
От позицията на историческата перспектива онова, което работи и което успя отново да сработи при “сините”, е концентрирано в т.нар. основна формула на лефскарщината. А именно: Наши хора + Власт + Пари = Организация
Не е възможно откровено творящите зло да не съставляват особена категория, непризнаваща ценностите на християнския морал. Не е възможно и ортодоксалната подуенска публика, наизустила тезите на подуенския фолклор, отказваща да разсъждава по правилата на елементарната логика и концентрирана единствено в практическите ползи от “сините” организации, да не представлява характерно общество на морални и духовни инвалиди. В тази схема е изключително показателна онази лекота, с която към “сините” управи мигновено са приобщавани персоните, които от една страна покриват особеностите на подуенската ценностна система, а от друга владеят двата ефективни лоста на оперативизма – властта и парите.
В тази връзка и периодът Чорни в подуенската история не произтича от нищото. Той е пряко следствие, от една страна, на нагласите функциониращи в отбора Лефски, а от друга, на навлизането в изпълнителната власт на вълна от енергични и патологично свързани със “синята” идея политически фигури, предвождани от лицето Евгений Бакърджиев. В момента, когато това се случи, бяха инициирани серия от мероприятия, целящи разбиването на равнопоставеността.
Първото усилие в това направление бе свързано с опита да бъдат овладяна футболната централа посредством подмяната на Иван Славков – Батето със Стефан Софиянски. Когато тази инициатива претърпя неуспех, заместник-министър председателят Бакърджиев осигури следващия по значимост фактор в подуенския арсенал – осигури парите. В подуенския отбор изгря звездата на собственика на Мобилтел – Чорни. Какво се случи оттам-насетне е добре известно на всички и то не е по-различно от това, което се случва с този отбор през цялата му близо вековна история.
Петко Суровянски