Антигона II

"О, гроб, чертог мой бащин,
мое жилище подземно, вечен мой пазач"


А вечерта,
преди да потрепери Тива,
над нея се надвеси богът млад.
Бе тихо. Кротката му ласка я пое,
проблеснаха очите й и го познаха,
а той погали грешния й порив,
погали я загадъчно усмихнат,
вглъбен, със нимб от благост
и не в правата си уверен,
а нежен,
              доверчив.

Тогава тя изстена в тъмнината -
така бе хубаво да бъде с него,
огъна се, полека се отпусна
и ставаше по-смела.
В короната на Бога търпелив
бе най-прекрасната,
                              искряща перла.

Когато в гробницата я потърсиха,
намериха една разтворена черупка.


ПС