Антигона I

Преди вината да я овладее
                               бе само песъчинка,
една самотна песъчинка,
случаен плод в престъпната любов
                      на камъче и морска капка.
Но ето, че удари гръм.
Небесните отвори се откриха за кратък миг -
такава вечност,
в която бездната на извора се сви
и падна във червен поток.
Остана вътре само тя -
една самотна песъчинка
и вихърът на тази всеотдайост,
с която бе решила да пребъде там.
Пое пет хладни пръста,
като сълзи минаващи през нея
и тръгнаха
все по-далеко от властта,
                             спокойствието,
                                         празнотата,
внезапно нищо,
                            побелели,
бездомни скитници -
                              белязани
                                        и разпознати.
Слепецът - вслушан в ехото на плахите си стъпки,
до него тя,
               унесена в света със строг и ясен смисъл.


ПС