Прости, Поезийо

Прости, Поезийо, в олтара ти отново влизам
и ножа сам подава ти покорния Исак.
В архивната хирургия на твойта близост
да бъда куче, котка, мишка искам пак.

Свали от мен на делника безчувствената дреха
и органите вътрешни със дланите си загреби.
За съвършената завършеност на всички неуспехи
ти бягството във светското мъртвило ми прости.

ПС