Борис Касабов
20 септември 2010 19:53
Има коментатори, които е обидно да бъдат слушани. В подобни случаи или спирам звука или направо гася телевизора. Един от тези коментатори е Борис Касабов, който на 100% потвърждава Втория ми закон за достатъчното основание, гласящ следното: “Не можеш да бъдеш лефскар и да разбираш от футбол, защото ако разбираше от футбол, нямаше да бъдеш лефскар!”
И като сме започнали с признанията да си признавая и оше нещо. Не си изкарвам хляба със спортна журналистика, така че не се налага да гледам насила мачове като Черно море – ПФК 1914. За мен диагнозата е ясна. Синьото БФС бута безогледно синьото си отборче. Достатъчно писах напоследък по темата, за да анализирам отново омръзналите на всички нормални хора съдийски подпирания. Член първи, откровен тероризъм, бобимихайловски гьонсуратлък. Това е футболът ни в момента благодарение на федерацията на четвъртите, на Нарциса Боби Михайлов и на синята журналистика а ла Борис Касабов. Грозна продукция. Жалка картинка. Смешни коментатори.
При все това, ако не гледам мачовете на подуенската команда, няма как да пропусна друго. Да видя на повторенията каква е била поредната дузпа за ФК Дузпа. Име, което у нас може и трябва да бъде свързвано само с един отбор. Същият, на когото реферчето Николай Йорданов свирна поредната несъществуваща дузпа и същата, която за Борето не само че била 100%-ва, но и той стоял зад тези си думи. Обаче как точно стои? Прав или наведен, с отдавна несъществуващия си авторитет или професионално? Демек, ако няма дузпа, той, Борис Касабов, ще си вземе ли шапката от коментаторската трибуна и ще освободи ли нас, компетентната публика, от безочливите си коментари? Ще започне ли Касабов да списва ей така като мен, движен от едната любов към любимия отбор без да очаква възнаграждение? Примерно, макар и че не виждам как това може да стане, защото аз не пиша глупости.
Като например за Мъри. “Артисти на терена, артисти навсякъде”:
“Някои от футболистите са родени за сцената като аз мога да се обзаложа, че мнозина от тях са в състояние да изиграят определени етюди по-добре от някои професионалисти. Например смъртта на Хамлет или умиращия лебед, или „докоснаха ме и ме пребиха“. Също така някои от футболистите-артисти са и завършени сценаристи и то до такава степен, че на нас не ни остава нищо друго освен да им се възхищаваме. Когато започнат да им идат отвътре такива реплики, такива проникновения, такива образи, пред които можеш единствено да мълчиш, които те оставят без ума и дума, така че е нормално да ти се прииска да свалиш шапка и да сториш дълбок поклон пред гения на техните автори. Някои разбира се го и правят. Например Гриша Ганчев пред артистичния талант на Станимир Стоилов – Мъри, който току виж успял да спечели и някой решителен мач за Литекс. Обаче някъде по-напред във времето, защото той, според негово артистично височество, „не е треньор за временни резултати“.
„Никой не обича крокодила. Аз съм крокодил в българския футбол. Хапя лошо. Всички са го изпитали на гърба си.“ Това го каза Мъри пред най-лесния мач на ЦСКА от есента с отбора на Гришата. Също така и само някои от по-белокосите фенове на белите си спомняха кога за последно са били Литекс край покрития мост, но ето че се случи срещу тях да застане Мъри ... и ...Славия взе, че би. Не заради друго, а заради Малката баничка, който първо не можел да тича, а когато това се оказа не съвсем вярно, защото бил лява резба и защото красотата трябвало да спаси света.” 17 март 2009 16:26, db
И големият коментатор и тънък познавач на футболната игра Борис Касабов. “Трите проблема на Мъри”:
“Това, че Станимир Стоилов е новият национален селекционер, е всичко друго, но не и изненада. Само непросветени биха могли да оспорват адекватността на избора, но е видно, че и такива хич не липсват. Подигравките за “правилния футбол” изглеждат толкова нелепи, колкото и несъстоятелни, но в държава, населявана предимно от нихилисти, това изглежда съвсем в реда на нещата. Отрицанието на постигнатото от Мъри, особено в международен аспект, е по-скоро израз на завист и злоба от определени среди, които освен всичко друго, опитват по един доста перфиден начин да обезценяват най-вече треньорския му интелект. А това, че Стоилов го притежава, при това в доста непонятни за нашите условия измерения, е вън от съмнение.” 05 февруари 2009 18:54, db
Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат. Естествено не и Борис Касабов, който си мисли, че дузпата срещу Черно море е 100%-ва, може би защото Тасевски е играл първи с топката, което щеше да има значение, но само в един единствен случай. Ако впоследствие вратарят на домакините Илко Пиргов не бе играл с нея и то по такъв начин, че тя да се окаже недостъпна за синия футболист.
В крайна сметка обаче какво значение има всичко това. Каквато ни държавата, такъв ни и футболът, такива ни и коментаторите. И в тази мила, нерадостна картинка се откроява само една питанка. А какво правим ние тук? Не само да живеем в тази държава, не само да гледаме този футбол, ами и да слушаме глупостите на Борис Касабов.
Петко Суровянски
И като сме започнали с признанията да си признавая и оше нещо. Не си изкарвам хляба със спортна журналистика, така че не се налага да гледам насила мачове като Черно море – ПФК 1914. За мен диагнозата е ясна. Синьото БФС бута безогледно синьото си отборче. Достатъчно писах напоследък по темата, за да анализирам отново омръзналите на всички нормални хора съдийски подпирания. Член първи, откровен тероризъм, бобимихайловски гьонсуратлък. Това е футболът ни в момента благодарение на федерацията на четвъртите, на Нарциса Боби Михайлов и на синята журналистика а ла Борис Касабов. Грозна продукция. Жалка картинка. Смешни коментатори.
При все това, ако не гледам мачовете на подуенската команда, няма как да пропусна друго. Да видя на повторенията каква е била поредната дузпа за ФК Дузпа. Име, което у нас може и трябва да бъде свързвано само с един отбор. Същият, на когото реферчето Николай Йорданов свирна поредната несъществуваща дузпа и същата, която за Борето не само че била 100%-ва, но и той стоял зад тези си думи. Обаче как точно стои? Прав или наведен, с отдавна несъществуващия си авторитет или професионално? Демек, ако няма дузпа, той, Борис Касабов, ще си вземе ли шапката от коментаторската трибуна и ще освободи ли нас, компетентната публика, от безочливите си коментари? Ще започне ли Касабов да списва ей така като мен, движен от едната любов към любимия отбор без да очаква възнаграждение? Примерно, макар и че не виждам как това може да стане, защото аз не пиша глупости.
Като например за Мъри. “Артисти на терена, артисти навсякъде”:
“Някои от футболистите са родени за сцената като аз мога да се обзаложа, че мнозина от тях са в състояние да изиграят определени етюди по-добре от някои професионалисти. Например смъртта на Хамлет или умиращия лебед, или „докоснаха ме и ме пребиха“. Също така някои от футболистите-артисти са и завършени сценаристи и то до такава степен, че на нас не ни остава нищо друго освен да им се възхищаваме. Когато започнат да им идат отвътре такива реплики, такива проникновения, такива образи, пред които можеш единствено да мълчиш, които те оставят без ума и дума, така че е нормално да ти се прииска да свалиш шапка и да сториш дълбок поклон пред гения на техните автори. Някои разбира се го и правят. Например Гриша Ганчев пред артистичния талант на Станимир Стоилов – Мъри, който току виж успял да спечели и някой решителен мач за Литекс. Обаче някъде по-напред във времето, защото той, според негово артистично височество, „не е треньор за временни резултати“.
„Никой не обича крокодила. Аз съм крокодил в българския футбол. Хапя лошо. Всички са го изпитали на гърба си.“ Това го каза Мъри пред най-лесния мач на ЦСКА от есента с отбора на Гришата. Също така и само някои от по-белокосите фенове на белите си спомняха кога за последно са били Литекс край покрития мост, но ето че се случи срещу тях да застане Мъри ... и ...Славия взе, че би. Не заради друго, а заради Малката баничка, който първо не можел да тича, а когато това се оказа не съвсем вярно, защото бил лява резба и защото красотата трябвало да спаси света.” 17 март 2009 16:26, db
И големият коментатор и тънък познавач на футболната игра Борис Касабов. “Трите проблема на Мъри”:
“Това, че Станимир Стоилов е новият национален селекционер, е всичко друго, но не и изненада. Само непросветени биха могли да оспорват адекватността на избора, но е видно, че и такива хич не липсват. Подигравките за “правилния футбол” изглеждат толкова нелепи, колкото и несъстоятелни, но в държава, населявана предимно от нихилисти, това изглежда съвсем в реда на нещата. Отрицанието на постигнатото от Мъри, особено в международен аспект, е по-скоро израз на завист и злоба от определени среди, които освен всичко друго, опитват по един доста перфиден начин да обезценяват най-вече треньорския му интелект. А това, че Стоилов го притежава, при това в доста непонятни за нашите условия измерения, е вън от съмнение.” 05 февруари 2009 18:54, db
Както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат. Естествено не и Борис Касабов, който си мисли, че дузпата срещу Черно море е 100%-ва, може би защото Тасевски е играл първи с топката, което щеше да има значение, но само в един единствен случай. Ако впоследствие вратарят на домакините Илко Пиргов не бе играл с нея и то по такъв начин, че тя да се окаже недостъпна за синия футболист.
В крайна сметка обаче какво значение има всичко това. Каквато ни държавата, такъв ни и футболът, такива ни и коментаторите. И в тази мила, нерадостна картинка се откроява само една питанка. А какво правим ние тук? Не само да живеем в тази държава, не само да гледаме този футбол, ами и да слушаме глупостите на Борис Касабов.
Петко Суровянски