По следите на изгубеното време
04 юни 2009
Преди време написах две неща, които мога и да повторя. Това ПФК 1914 да стига по служебен път до победи, титли и евролицензи е даденост, тази нагласа у “сините” е неизтребима и е в състояние единствено да бъде ограничавана в някаква степен или неутрализирана за някакви периоди чрез адекватни и интелигентни подходи. Второ, при това положение работещите усилия, включително и журналистически, са насочени не към описване, архивизиране и доказване на криминалните нагласи у подуенския отбор, а към тяхното преодоляване. Това беше възможно и в настоящия шампионат, това не се получи и поради тази причина ЦСКА за пореден път пропусна една титла. Вината за провала се дължи само и единствено на новата управа в Борисовата градина и точно сега е моментът собствениците да ревизират, както своя подход в ръководеното на клуба, така и способностите, и квалификацията на всички, които имат отношение към трагичното представяне на “червените” в последната, най-важна шампионатна фаза
Преди време написах две неща, които мога и да повторя. Това ПФК 1914 да стига по служебен път до победи, титли и евролицензи е даденост, тази нагласа у “сините” е неизтребима и е в състояние единствено да бъде ограничавана в някаква степен или неутрализирана за някакви периоди чрез адекватни и интелигентни подходи. Второ, при това положение работещите усилия, включително и журналистически, са насочени не към описване, архивизиране и доказване на криминалните нагласи у подуенския отбор, а към тяхното преодоляване. Това беше възможно и в настоящия шампионат, това не се получи и поради тази причина ЦСКА за пореден път пропусна една титла. Вината за провала се дължи само и единствено на новата управа в Борисовата градина и точно сега е моментът собствениците да ревизират, както своя подход в ръководеното на клуба, така и способностите, и квалификацията на всички, които имат отношение към трагичното представяне на “червените” в последната, най-важна шампионатна фаза
Стана практика всяка година в Борисовата градина да се купува по поне един изцяло комплектован нов отбор състезатели, а накрая, при поредната издънка, треньори и псевдоспециалисти да заключават, че с тези играчи повече не може да се постигне. Същите тези футболисти са били наблюдавани, харесвани, пожелани, накрая и закупени и то, с изключение на ПФК 1914, за непостижими и немислими за останалите ни отбори суми. При това положение е време най-накрая някой да осъзнае, че в посредствения ни шампионат и при реализираните многобройни покупки на блеснали в други отбори футболисти, всякакви оправдания за лош материал, за това, че някой не е водил подготовка и правил селекция, е доказателство само за едно. За това, че въпросният треньор не става, не става да направи отбор не само от тези играчи, но че той няма да успее и със следващите. Поради една много проста и реализирана във всички сфери на обществото причина. Тази, че способният, можещият, перспективният, задължително ще е способен да материализира все пак и някакво позитивно развитие. Степента на това развитие ще бъде свързана с възможностите на това, с което той работи, НО ТАКОВА РАЗВИТИЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ УСПЕЕ ДА СЕ ПРОЯВИ. Точно това отсъстваше най-осезаемо в играта на ЦСКА и в играчите на ЦСКА и точно тук успя да се прояви първата и най-значима грешка на новите собственици. Тази, че подмениха Димитър Пенев – Стратега точно с неговия племенник. Голям футболист, провалил се ръководител и както ясно се видя в мачовете решаващи шампионата – посредствен, засега, треньор.
И точно тук се налага да бъде зададен един съвсем немаловажен въпрос. На базата на какви основания собствениците решиха да сложат начело на ЦСКА точно Любо Пенев, този, който не е бил треньор никъде, заради което и никой нямаше как да знае на какво е способен? Този въпрос е задължителен с оглед на това, че управниците на Армията в момента са възприели на въоръжение политика от същия стратегически калибър. Тази, че те хем признават слабата игра на отбора, хем се готвят да оставят начело на своите скъпоплатени “звезди” същия треньор. Подобно късогледство по съвсем естествен път кореспондира с някои нискоинтелигентни номера на Чичовото, които обаче очевидно минават. Пред тези, за които написах коментарите “Балъци”, “Балъци 2” и които очевидно се нуждаят от нови, предизвикани от живота и случващото се серии. Въпросните номера касаят два напоследък набиващи се в очи Любопеневи подходи. Първият, че той започна прекалено да оплюва съдиите за сметка на самокритичното отношение към собствения си продукт, включително и в мач като ЦСКА – Локо Сф и вторият, че се опита да скрие какво е построил за тези месеци с безконтролното масирано включване на млади играчи. С това, което той първо не е подготвил и второ, с което доброволно се отказа да гони до последно титлата. Поради което и Любо Пенев се превърна в манна небесна. За “Лефски”, който в повечето мачове се чудеше как да вкара гол, а съдиите как да му помагат, за “Черно море”, който никой във Варна не помнеше кога за последно е бил мъжете на ЦСКА и за Мъри, когото Стратега побеждаваше още от съблекалнята.
Втората колосална грешка на титаните бе свързана с отношението и реакциите спрямо милиционерските номера на “синия” отбор. С тази даденост. Управниците на Армията не проумяха и продължават да не проумяват силата и значение на четвъртата власт, на медиите и не се сетиха да водят пропагандни кампании, отговарящи адекватно на подобни действия от другата страна. Клубът от Борисовата градина не предприе нищо след мача с “Локо” Мездра, в който резултатът се знаеше с часове преди неговото начало и нищо след мача “Лефски” – “Сливен”, в който съдията Станислав Тодоров не отсъди поне две резонни дузпи за гостуващия отбор. Казано накратко, титаните не противодействаха, а съдействаха чрез неадекватното си поведение на “сините” цели. Те се оставиха да бъдат люшкани от събитията, влязоха в подуенските комбинации без дори да са наясно на какво е способен техният треньор и техният отбор. Те, през цялото време, практикуваха играта като лаици и като аматьори.
В същото време хората от високите етажи на Борисовата градина са длъжни да знаят, че ЦСКА няма право да твори онова, което са свикнали да творят подуенските кадри. Че този път не е неговият път, че той задължително ще го води до само едно – до провал. И ... ако в някакъв момент или пък като подход ЦСКА е практикувал същото, то тогава всичко е ясно. Както бяха ясни и други неща. Например загубата на “Литекс” от “Лефски” за шампионата и после загубата на “Лефски” от “Пирин” за купата. Както бе ясно, че “сините” ще дадат играчи на “Славия” след 0:1 в Овча купел или пък както е ясно, че Насо Сираков вече работи за “Лефски”. Защото онова, което е позволено на някои, на други не е. Всеки има свой път, своя харизма и свое наказание. “Синьото” е БАТЕ, “червеното” може и да е това, което Любопеневият ЦСКА игра през май, а може и да не е. Може това да са просто грешки на растежа, грешките да не познаваш хората и да не знаеш кой на какво е способен. Грешки, които не трябва да се повтарят, защото повторят ли се резултатът ще бъде същият.
Петко Суровянски