Ползата от файдата
26 октомври 2009 14:05
Първият път през лятото на 1999г., когато Любо Пенев извади торбата с лъжите и активисти, ветерани и военни му гласуваха правото да създаде АД. Любо Пенев да вкара ЦСКА в капитализма. Като последица армейците се оказаха единствения отбор, в който акциите не бяха разпределени на общо събрание. Чичовото си ги самоподари. Бе разбито нещо голямо, нещо, което създаде последната вълна от родни играчи на европейско ниво. Вторият път бе, когато и червената маса оглавявана от Жоро Атанасов се юрна да сваля Батето, за да овластява Борислав Михайлов, Насо Сираков и други сини кадри с милиционерско самосъзнание. Самоубийствено действие, което помете отбора на Йешич, което доведе до нови служебни титли с адрес Подуяне и от което най-титулуваното червено перо все пак се оказа на плюс, Защото проявите на неговото БФС предизвикаха множество високо художествени произведения в любимия му жанр.
Сега ситуацията не е по-различна. И сега някакви хора, някакви автори са се юрнали незнайно къде и е наложително да се чуе онова, на което у нас най-трудно се дава ухо и на което най-малко се вярва. Разумът. Заради което не само ЦСКА е на това дередже. И България е на това дередже.
Неясно поради какви причини, дали заради народопсихология, дали поради късопаметност, дали просто от глупост, но във всички преломни моменти с фатални последици се изхожда от презумцията за добронамереност. Любо Пенев е добронамерен, когато си зарязва успешната кариера в Испания и идва в ЦСКА, който точно тогава най-случайно продава за четири милиона долара Стенли на Селтик. Добронамерен е, когато заявява, че няма да има проблеми с финансирането на клуба, че зад него стоят големи фирми и че идва на Армията, за да налива. Насо Сираков е също добронамерен. Това Лефски, това мениджърски интереси, това пари под масата, това врътки и комбинации той никога не го е правил и никога няма да го прави. Той е чист като момина сълза. В резултат на което Жоро Атанасов и Жаклин Михайлов сядат с него на една маса и започват да се борят да вземе властта. И успяват. Повече Жаклин, но също така и Жоро по отношение на факти, творчество и книги.
Изхождайки от същата тази добронамереност в момента никой не си задава въпроса какво ще стане, ако собствениците на ЦСКА получат като наследство за незнайно какво стадион Българска армия и те или някой техен наследник реши на това място да съгради един мултифункционален център. За чудо и приказ само не и за футбол, само не и за ЦСКА. Преди време и Илия Павлов бе залитнал по темата АС 23, за да намери юридически основания да сложи ръка на Армията, но след като не намери документ за земята се отказа. Днес обаче не е 1999г. Днес е 2009г. и нашата демокрация успя да отиде още по-напред по отношение на корумпираността на магистрати, държавни чиновници и т.н. ВАРИАНТЪТ КОНЦЕСИЯ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ВАРИАНТ ЗА СПОРТНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ, ЗАЩОТО ТОЙ ГАРАНТИРА, ЧЕ ТЕ ЩЕ СИ ОСТАНАТ ТАКИВА. Че стадион Българска армия ще си остане стадион и че няма да се намери такъв, на когото да му текне, че от това апетитно парче земя може да се печели по-добре по друг начин.
Ще съм много задължен ако някой успее да ми разясни защо разни автори, разбира се ако не са платени, са тръгнали да спестяват на милионерите от Титан някакъв милион за дължими наеми. Че те ако ги нямат тези пари какво правят в ЦСКА? Какво правят във футбола, където може да се върви нагоре само по един от двата начина – или с много пари, или с повечко акъл? След като пари очевидно няма и след като са в състояние да сложат начело на ЦСКА някой, който не е бил треньор никъде. Нещо, което е немислимо да бъде направено не само в грандовете, но и навсякъде, където са си заработили трудно парите и с интелект, и с морал.
Васил Божков се отказа от ЦСКА заради това, че държавата не му подари Армията. Което ясно показва какво най-силно го е стимулирало в проявата. Естествено и тогава се начетохме на разкази за някакви супер съоръжения като същата картинка, изобразяваща стадион с тоалетни, я гледаме и сега. Никой в продължение на десетилетия не се трогна от това къде играят децата на ЦСКА, как са осигурени, в какво рискуват здравето си, обаче всички и Любо Пенев през 99-а и останалите препродали си абревиатура и играчи собственици имат някакви архи умопомрачителни планове.
Не. Ако зависеше от мен, аз не бих постъпил по този начин. Аз не бих дал на някого всичко, само защото говори сладко и сваля звездите от небето. Сигурно и за това нищо не зависи от мен. И през 1999г., когато предупреждавах и през 2005-а, когато пак вършех същото. Времената са просто такива. Героите също.
Петко Суровянски
Сега ситуацията не е по-различна. И сега някакви хора, някакви автори са се юрнали незнайно къде и е наложително да се чуе онова, на което у нас най-трудно се дава ухо и на което най-малко се вярва. Разумът. Заради което не само ЦСКА е на това дередже. И България е на това дередже.
Неясно поради какви причини, дали заради народопсихология, дали поради късопаметност, дали просто от глупост, но във всички преломни моменти с фатални последици се изхожда от презумцията за добронамереност. Любо Пенев е добронамерен, когато си зарязва успешната кариера в Испания и идва в ЦСКА, който точно тогава най-случайно продава за четири милиона долара Стенли на Селтик. Добронамерен е, когато заявява, че няма да има проблеми с финансирането на клуба, че зад него стоят големи фирми и че идва на Армията, за да налива. Насо Сираков е също добронамерен. Това Лефски, това мениджърски интереси, това пари под масата, това врътки и комбинации той никога не го е правил и никога няма да го прави. Той е чист като момина сълза. В резултат на което Жоро Атанасов и Жаклин Михайлов сядат с него на една маса и започват да се борят да вземе властта. И успяват. Повече Жаклин, но също така и Жоро по отношение на факти, творчество и книги.
Изхождайки от същата тази добронамереност в момента никой не си задава въпроса какво ще стане, ако собствениците на ЦСКА получат като наследство за незнайно какво стадион Българска армия и те или някой техен наследник реши на това място да съгради един мултифункционален център. За чудо и приказ само не и за футбол, само не и за ЦСКА. Преди време и Илия Павлов бе залитнал по темата АС 23, за да намери юридически основания да сложи ръка на Армията, но след като не намери документ за земята се отказа. Днес обаче не е 1999г. Днес е 2009г. и нашата демокрация успя да отиде още по-напред по отношение на корумпираността на магистрати, държавни чиновници и т.н. ВАРИАНТЪТ КОНЦЕСИЯ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ВАРИАНТ ЗА СПОРТНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ, ЗАЩОТО ТОЙ ГАРАНТИРА, ЧЕ ТЕ ЩЕ СИ ОСТАНАТ ТАКИВА. Че стадион Българска армия ще си остане стадион и че няма да се намери такъв, на когото да му текне, че от това апетитно парче земя може да се печели по-добре по друг начин.
Ще съм много задължен ако някой успее да ми разясни защо разни автори, разбира се ако не са платени, са тръгнали да спестяват на милионерите от Титан някакъв милион за дължими наеми. Че те ако ги нямат тези пари какво правят в ЦСКА? Какво правят във футбола, където може да се върви нагоре само по един от двата начина – или с много пари, или с повечко акъл? След като пари очевидно няма и след като са в състояние да сложат начело на ЦСКА някой, който не е бил треньор никъде. Нещо, което е немислимо да бъде направено не само в грандовете, но и навсякъде, където са си заработили трудно парите и с интелект, и с морал.
Васил Божков се отказа от ЦСКА заради това, че държавата не му подари Армията. Което ясно показва какво най-силно го е стимулирало в проявата. Естествено и тогава се начетохме на разкази за някакви супер съоръжения като същата картинка, изобразяваща стадион с тоалетни, я гледаме и сега. Никой в продължение на десетилетия не се трогна от това къде играят децата на ЦСКА, как са осигурени, в какво рискуват здравето си, обаче всички и Любо Пенев през 99-а и останалите препродали си абревиатура и играчи собственици имат някакви архи умопомрачителни планове.
Не. Ако зависеше от мен, аз не бих постъпил по този начин. Аз не бих дал на някого всичко, само защото говори сладко и сваля звездите от небето. Сигурно и за това нищо не зависи от мен. И през 1999г., когато предупреждавах и през 2005-а, когато пак вършех същото. Времената са просто такива. Героите също.
Петко Суровянски