Контролът върху играта
22 март 2009 15:29
Понеже при нас щатовете и за “осанна”, и за “разпни го” са запълнени, по необходимост се налага да се насоча в посоката, в която няма блъсканица. Градивната критика в подходящия момент, въздействието върху битуващите или оформящите се тези в медийното пространство, създаването на подходяща среда за развитието на играта в един точно определен отбор. Фундаментални и до днес подценявани от червената журналистика сфери, с последващи печални последици. И защото и това е част от досега отсъстващото, ще побързам да онагледя тезата си с два бързи и достатъчно красноречиви примера.
Първо, какво щеше да се случи, ако в обществото след мача на Лаута бе надделяло становището, че ЦСКА може да бъде мачкан от хората в черно по начина, по който това бе вършено през есента в Сливен, а отговорните фактори на Армията трябва да си мълчат? Какво щеше да се случи, ако в медиите не излизаха коментари подобни на “На кого пречи Венцислав Живков?”, а се налагаше позицията на Георги Илиев – Майкъла, че изпълнителният директор на червения отбор е трябвало да се гуши в ложите, а футболистите да не получават от страна на треньор и ръководство толкова важните за подобни битки енергии и емоционални подтици? Ами щеше да се случи и това, че във Варна Георги Игнатов нямаше да свири очевидното, ами щеше да си направи мача лесен с една дузпа, която само спартаклиите я видяха. С други думи време е т.нар. журналисти цесекари да се пренастроят, да започнат да пишат каквото трябва и когато трябва, не заради друго, а за това, че армейската публика е най-компетентната публика и тя бързо ще схване как трябва да се помага на отбора ЦСКА и кой е в състояние да го прави.
Вторият момент касае пряко класирането в първенството към момента. До последния кръг, т.е. до мача в Мездра, цялата червена журналистика се скъса да хвали Димитър Пенев – Стратега и накрая се случи логичното. Стигна се до това, което последователно се случваше в цяла поредица от мачове без да се намери такъв, който да удари камбаната, който да посочи слабостите, който да изисква да се работи върху тия слабости и който да увлече останалите части на общността в подобна смислена критичност. Защото и в мача срещу Лефски, и в мачовете срещу Локото от София и този от Мездра, накрая и срещу Пирин за купата ЦСКА повеждаше в резултата и не успяваше да задържи преднината си. Неслучайно, а в резултат на определена постройка, манталитет и ръководене на състезателите, както в тренировъчния процес, така и през 90-те минути на футболните двубои.
И този проблем, проблемът за КОНТРОЛА ВЪРХУ ИГРАТА, продължава да е налице, той е най-важният за ЦСКА проблем в момента и е с най-големи шансове да се превърне в препъни камъка на шампионските амбиции. Докато Лефски продължава да побеждава по един или друг начин и докато слабостите не започнат да се изчистват.
В двубоите досега и за шампионата, и за купата, ЦСКА показа, че е в състояние да бележи голове и да открива резултата. Проблемите се появяват впоследствие, когато противникът започва по-категорично и по-отчаяно да търси изравняване, когато по-масирано тръгне напред. В тези случаи ОТСЪСТВА АДЕКВАТНО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ и в играта, и в състава, и то не само в отделни елементи, а в целия комплекс на подходи и схеми.
Първо, в играта на ЦСКА тотално отсъства онова, което наричаме ПРЕСА ПО ЦЕЛИЯ ТЕРЕН. Това нито се забелязва, нито се вижда да се получава в случаите, когато някой се опитва да работи на игрището в тази насока. Защото то трябва да се прави от целия отбор, от подготвени и знаещи как да го правят състезатели. В резултат на подобно неумение се стига до една двуостра игра, която е красива за наблюдаване от трибуните, която прави мача интересен и вълнуващ, но която при 1:0 не работи за отбора напред в резултата. Всичко е на везните и те твърде лесно могат да бъдат върнати в равновесно положение, както се получи многократно през есента или както можеше да се случи в мача на Лаута при 1:2, в определени, твърде удобни за гол ситуации. Един Тошко Янчев не стига, останалите и в нападение, и в халфова линия не успяват да се справят с подобен стил на игра, а когато колата се обърне Любо Пенев няма да намери извинение и утеха в това, че се опитва да налага младия Чипев за сметка на Мороз. Не успее ли ЦСКА да се научи да държи топката далеко от собственото наказателно поле е въпрос на време да се стигне до онова, което Стратега или не видя, или не успя да отстрани. В тази връзка и правилното във футбола не е нещото, което не носи резултати. Правилното създава класа, създава превъзходство и когато го има няма как да бъдеш отстранен от отборчета като Беверен, като Тампере или като Пирин. Няма цесекар, който да го топлят четирите гола и драмата в Мездра, за сметка на победата да кажем над Ливърпул на Айнфийлд, когато европейският шампион успя да стигне само до едно-две голови положения.
В тази връзка и покрай цялото това неумение не може да не прави впечатление и друго. С каква лекота футболистите в червено извършват фалове в собствената половина и в близост до собственото наказателното поле. Многобройни статични положения за противниковия отбор във всеки мач, при които една грешка или малко повече шанс за противника е в състояние да доведе до попадение в неправилната врата. Естествено този момент не е случаен. Той на първо място демонстрира отсъствие на класа в дефанзивен план на индивидуално ниво, като и в това отношение са налице отличници като един Данчо Тодоров например. Тези фалове, в същото време, са и категорично доказателство за отсъствието на контрол върху играта, защото твърде често и от нищото предоставят възможности на противниковия отбор.
Следващият момент касае ДИСЦИПЛИНАТА НА ТЕРЕНА, включително и ТАКТИЧЕСКАТА ДИСЦИПЛИНА. В случаите, когато е напред в класирането, ЦСКА не само че не успява, но и не прави опити да убива темпото, да отчайва и изнервя противника. Дори и в този случай са налице МНОГОБРОЙНИ ГРЕШКИ и в подаванията, и в опитите да се преодоляват линиите чрез непохватни и недовършени индивидуални действия. Подобен маниер създава предпоставки в по-голяма част от времето търсещият възстановяване на статуквото отбор да владее топката, респективно да разполага с повече възможности. Той, в същото време, води и до други негативни резултати.
В лицето на Руи Мигел, на Удоджи и на Сашо Тонев ЦСКА притежава остри нападатели, които са в състояние да се възползват от освободените пространства. Естествено тези пространства се увеличават, когато отборът е напред в резултата. В такъв момент е задължително ДА СЕ ТЪРСИ УМНОЖАВАНЕ НА РАЗЛИКАТА в головете на базата на отговорност, на колективизъм и на прагматизъм. Подобни попадения правят мача лесен и елеминират напрежението. Това, засега, отсъства. Многобройни ситуации пред противниковата врата се отиграват лековато, създавайки предпоставки за негативни последици по схемата “като не вкараш ще ти вкарат”. Отсъствието на отговорност и на дисциплина е сериозно и е добре, че Любо Пенев полага усилия в тази насока. Защото точно такова отношение мотивира Евгени Йорданов в мача в Мездра да се пробва в малоумното, да работи за загубата на точки и точно това е в основата на глупостта Руи Мигел да си проси червен картон във вече спечелен мач. В тази връзка не могат да не правят впечатление и други безумия като например пак в оня злополучен двубой срещу мездренския Локомотив, когато при крехката преднина от един гол в края на мача играчите в червено масирано се хвърлиха да бележат, да стават герои, оголвайки подстъпите към вратата на и без това неубедителния Беконо.
Очертавайки част от слабостите и то на фона на четирите победи в първенството, ще си позволя да се върна към една вече споделена мисъл. А именно: ОЩЕ НИ Е РАНО ДА ХВЪРЧИМ В ОБЛАЦИТЕ. На Армията има много работа за вършене и е добре, първо, Любо Пенев да я види и второ, да я върши по ефективния начин. Без да прескача етапи, без да прибързва, но и без да изостава. За да не изгори покрай мокрото и сухото, но и за да не се пропуска всекидневното движение напред. Защото ЦСКА не е само наш, той е и на България, той е отборът, който е в състояние да постигне нещо в тази игра, както бе в миналото. Когато я имаше основата - на достойнството, на отговорността и на значимата целеустременост.
Петко Суровянски
Първо, какво щеше да се случи, ако в обществото след мача на Лаута бе надделяло становището, че ЦСКА може да бъде мачкан от хората в черно по начина, по който това бе вършено през есента в Сливен, а отговорните фактори на Армията трябва да си мълчат? Какво щеше да се случи, ако в медиите не излизаха коментари подобни на “На кого пречи Венцислав Живков?”, а се налагаше позицията на Георги Илиев – Майкъла, че изпълнителният директор на червения отбор е трябвало да се гуши в ложите, а футболистите да не получават от страна на треньор и ръководство толкова важните за подобни битки енергии и емоционални подтици? Ами щеше да се случи и това, че във Варна Георги Игнатов нямаше да свири очевидното, ами щеше да си направи мача лесен с една дузпа, която само спартаклиите я видяха. С други думи време е т.нар. журналисти цесекари да се пренастроят, да започнат да пишат каквото трябва и когато трябва, не заради друго, а за това, че армейската публика е най-компетентната публика и тя бързо ще схване как трябва да се помага на отбора ЦСКА и кой е в състояние да го прави.
Вторият момент касае пряко класирането в първенството към момента. До последния кръг, т.е. до мача в Мездра, цялата червена журналистика се скъса да хвали Димитър Пенев – Стратега и накрая се случи логичното. Стигна се до това, което последователно се случваше в цяла поредица от мачове без да се намери такъв, който да удари камбаната, който да посочи слабостите, който да изисква да се работи върху тия слабости и който да увлече останалите части на общността в подобна смислена критичност. Защото и в мача срещу Лефски, и в мачовете срещу Локото от София и този от Мездра, накрая и срещу Пирин за купата ЦСКА повеждаше в резултата и не успяваше да задържи преднината си. Неслучайно, а в резултат на определена постройка, манталитет и ръководене на състезателите, както в тренировъчния процес, така и през 90-те минути на футболните двубои.
И този проблем, проблемът за КОНТРОЛА ВЪРХУ ИГРАТА, продължава да е налице, той е най-важният за ЦСКА проблем в момента и е с най-големи шансове да се превърне в препъни камъка на шампионските амбиции. Докато Лефски продължава да побеждава по един или друг начин и докато слабостите не започнат да се изчистват.
В двубоите досега и за шампионата, и за купата, ЦСКА показа, че е в състояние да бележи голове и да открива резултата. Проблемите се появяват впоследствие, когато противникът започва по-категорично и по-отчаяно да търси изравняване, когато по-масирано тръгне напред. В тези случаи ОТСЪСТВА АДЕКВАТНО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ и в играта, и в състава, и то не само в отделни елементи, а в целия комплекс на подходи и схеми.
Първо, в играта на ЦСКА тотално отсъства онова, което наричаме ПРЕСА ПО ЦЕЛИЯ ТЕРЕН. Това нито се забелязва, нито се вижда да се получава в случаите, когато някой се опитва да работи на игрището в тази насока. Защото то трябва да се прави от целия отбор, от подготвени и знаещи как да го правят състезатели. В резултат на подобно неумение се стига до една двуостра игра, която е красива за наблюдаване от трибуните, която прави мача интересен и вълнуващ, но която при 1:0 не работи за отбора напред в резултата. Всичко е на везните и те твърде лесно могат да бъдат върнати в равновесно положение, както се получи многократно през есента или както можеше да се случи в мача на Лаута при 1:2, в определени, твърде удобни за гол ситуации. Един Тошко Янчев не стига, останалите и в нападение, и в халфова линия не успяват да се справят с подобен стил на игра, а когато колата се обърне Любо Пенев няма да намери извинение и утеха в това, че се опитва да налага младия Чипев за сметка на Мороз. Не успее ли ЦСКА да се научи да държи топката далеко от собственото наказателно поле е въпрос на време да се стигне до онова, което Стратега или не видя, или не успя да отстрани. В тази връзка и правилното във футбола не е нещото, което не носи резултати. Правилното създава класа, създава превъзходство и когато го има няма как да бъдеш отстранен от отборчета като Беверен, като Тампере или като Пирин. Няма цесекар, който да го топлят четирите гола и драмата в Мездра, за сметка на победата да кажем над Ливърпул на Айнфийлд, когато европейският шампион успя да стигне само до едно-две голови положения.
В тази връзка и покрай цялото това неумение не може да не прави впечатление и друго. С каква лекота футболистите в червено извършват фалове в собствената половина и в близост до собственото наказателното поле. Многобройни статични положения за противниковия отбор във всеки мач, при които една грешка или малко повече шанс за противника е в състояние да доведе до попадение в неправилната врата. Естествено този момент не е случаен. Той на първо място демонстрира отсъствие на класа в дефанзивен план на индивидуално ниво, като и в това отношение са налице отличници като един Данчо Тодоров например. Тези фалове, в същото време, са и категорично доказателство за отсъствието на контрол върху играта, защото твърде често и от нищото предоставят възможности на противниковия отбор.
Следващият момент касае ДИСЦИПЛИНАТА НА ТЕРЕНА, включително и ТАКТИЧЕСКАТА ДИСЦИПЛИНА. В случаите, когато е напред в класирането, ЦСКА не само че не успява, но и не прави опити да убива темпото, да отчайва и изнервя противника. Дори и в този случай са налице МНОГОБРОЙНИ ГРЕШКИ и в подаванията, и в опитите да се преодоляват линиите чрез непохватни и недовършени индивидуални действия. Подобен маниер създава предпоставки в по-голяма част от времето търсещият възстановяване на статуквото отбор да владее топката, респективно да разполага с повече възможности. Той, в същото време, води и до други негативни резултати.
В лицето на Руи Мигел, на Удоджи и на Сашо Тонев ЦСКА притежава остри нападатели, които са в състояние да се възползват от освободените пространства. Естествено тези пространства се увеличават, когато отборът е напред в резултата. В такъв момент е задължително ДА СЕ ТЪРСИ УМНОЖАВАНЕ НА РАЗЛИКАТА в головете на базата на отговорност, на колективизъм и на прагматизъм. Подобни попадения правят мача лесен и елеминират напрежението. Това, засега, отсъства. Многобройни ситуации пред противниковата врата се отиграват лековато, създавайки предпоставки за негативни последици по схемата “като не вкараш ще ти вкарат”. Отсъствието на отговорност и на дисциплина е сериозно и е добре, че Любо Пенев полага усилия в тази насока. Защото точно такова отношение мотивира Евгени Йорданов в мача в Мездра да се пробва в малоумното, да работи за загубата на точки и точно това е в основата на глупостта Руи Мигел да си проси червен картон във вече спечелен мач. В тази връзка не могат да не правят впечатление и други безумия като например пак в оня злополучен двубой срещу мездренския Локомотив, когато при крехката преднина от един гол в края на мача играчите в червено масирано се хвърлиха да бележат, да стават герои, оголвайки подстъпите към вратата на и без това неубедителния Беконо.
Очертавайки част от слабостите и то на фона на четирите победи в първенството, ще си позволя да се върна към една вече споделена мисъл. А именно: ОЩЕ НИ Е РАНО ДА ХВЪРЧИМ В ОБЛАЦИТЕ. На Армията има много работа за вършене и е добре, първо, Любо Пенев да я види и второ, да я върши по ефективния начин. Без да прескача етапи, без да прибързва, но и без да изостава. За да не изгори покрай мокрото и сухото, но и за да не се пропуска всекидневното движение напред. Защото ЦСКА не е само наш, той е и на България, той е отборът, който е в състояние да постигне нещо в тази игра, както бе в миналото. Когато я имаше основата - на достойнството, на отговорността и на значимата целеустременост.
Петко Суровянски