Значимите отсъствия
В ЦСКА нещата, които не ги казва никой, ги казвам аз. Защото впоследствие обикновено е късно и защото така я разбирам съпричастността, както я е разбирал и Апостола: "Да си кажем, байно, кривиците, аз твоите и ти моите, па да вървим заедно напред."
Както ясно пролича и в първия кръг на новооткрития шампионат, съществува една голяма пропаст между елитния ешалон и отборчетата, затъващи все по-надълбоко в собствените си проблеми, немотия и следваща ги по петите посредственост. Дори и от подобни мачове обаче, от подобни победи с по 5:0 може да бъде подразбрано нещичко, естествено само ако бъдат свалени розовите очила. Защото и миналата година ЦСКА постигна десет поредни победи и тогава пак имаше невъобразима еуфория, която в крайна сметка не донесе нищо нито на титаните, нито на армейската публика. Нищо повече от загуби и покруса в двубоите решили шампионата.
Незабравяйки това, както никога не съм забравял каквото и да било, мен лично петте гола срещу Локо Пд не могат да ми попречат да отчета един съвсем немаловажен момент. Този, че пред вратата на Караджов домакините създадоха прекалено много удобни ситуации, от които по чудо не падна гол. Това, само по себе си, е притеснително. Подобни пукнатини срещу по-стойностните отбори са в състояние да се превърнат в разрушителни пробойни. ЦСКА отново разполага със стойностни играчи, ЦСКА за пореден път е успял да привлече такива и е крайно време на Армията да осъзнаят, че способният треньор се познава лесно. Познава се по това, че ТОЙ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗСТИСКА МАКСИМАЛНОТО ОТ НАЛИЧНИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ЧЕ ПРИ НЕГО У ИГРАЧИТЕ СЕ НАБЛЮДАВА РАЗВИТИЕ.
Два са факторите, благодарение на които някакъв отбор е в състояние да започне да доминира – пари и интелект. Един Лупи с пари, с които в крайна сметка и не разполагаше, успя да завърши на 16 точки пред “вечно втория”, обаче в Европа това няма как да се получи. Защото в БГ няма отбор, който да успее да надцака с пари европейските колоси. И тогава, при отсъствието на интелекта, следва провалът. Провалът на Стойчо срещу Тулуза и провалът на ПФК 1914 в ШЛ.
Споменавайки интелекта, просто няма как да не отбележа и още едно друго значимо отсъствие. ОТСЪСТВИЕТО НА СИЛЕН ЧОВЕК В ЦСКА, КОЙТО ДА Е НАЯСНО КАКВО СЕ ПРАВИ И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ. На този пост в Борисовата градина се смениха всякакви недоразумения, всякакви специалисти, всякакви пиявици, всякакви пети колони, обаче в тази безкрайна редица на Вальомиховци, на Емоданчевци, на Стефанорманджиевци, да не споменавам и по-несъстоятелните и екзотични имена, не се намери нито един, на който да му е ясно най-важното. Играта. И това състояние на значимо отсъствие продължава да работи срещу убиеца на гиганти.
Лично аз не съм в състояние да се примиря с обстоятелството, че ЦСКА ще играе и в БГ, и в Европа без централен нападател. Че той няма нужда от човек на този пост, дори и на фона на обстоятелството, че в домакинството срещу Динамо Москва ще отсъстват голмайсторите срещу Дери Сити. Че единственият, който все пак показа някакви качества на върха на атаката, Саидходжа, е натирен срещу желанието си да играе под наем в Русия. В края на миналия шампионат, както и във всичко, което го последва, останах с впечатлението, че Любо Пенев е обиден на играчите, на които е гласувал доверие, обаче те са го подвели. Те не са се преборили за титлата. Любо Пенев, по начина, по който реагира след европейското в Англия, продължава да не вижда вина у себе си. Продължава да я търси единствено у другите. По тази причина и ЦСКА се люшка в някакви крайности, както беше и на финала на предишния шампионат - млади, стари, а после всички зад борда. Включително Александър Тонев, включително Здравко Лазаров, сега и Саидходжа. Защото, както вече споменах, две са нещата, които са в състояние да осигурят превъзходство в тази игра – пари и интелект. Първото май го няма, второто – със сигурност.
Петко Суровянски