Десет години по-късно
11 март 2009 18:30
Назначаването на Любо Пенев за старши треньор на най-значимия, най-успелия и най-обичания роден отбор ни постави пред свършен факт. След това назначение не е добре и ние, свързаните емоционално с червената фланелка, да пропуснем да поставим някои въпроси, чиито отговори ако не друго поне би следвало да бъдат част от онова, на което винаги особено сме държали – нашата компетентност.
В числото на увлечените от футболната игра, независимо от цветовите различия, са налице две тези касаещи проблема за това какви следва да бъдат взаимоотношенията между собственици (президенти) и фенове. Според едната теза тия, които дават парите, могат да правят каквото си искат като не е нужно да се съобразяват с мнението на хората от трибуните. Според другата теза, теза, която застъпвам и аз, всички големи отбори са големи заради своите фенове, това е техният най-голям капитал, осмислящ и оправдаващ хвърляните на вятъра, в по-голяма или по-малка степен, пари. Без феновете нито президентите щяха да имат мотив да инвестират в проявата, нито пък футболистите щяха да могат да хранят семействата си, както те самите се научиха да се изразяват напоследък. Ако ние, привържениците, възприемахме отборите си не като наши, а като отбори на Чорни, Митьо Селския или пък на филанкишията едва ли щяхме да намерим някакво мазохистично основание да сме на трибуните в студ и пек, в дъжд и сняг. Едва ли щяхме да се радваме или гневим толкова.
Т.е. всички президенти, които знаят какво правят и които не са случайно в играта, не могат да не се съобразяват с тези, които обичат своите тимове, на тях не може да им е безразлично дали стадионът им е пълен или празен. Защото президенти и фенове имат общи цели и защото, както с особена сила важи за ЦСКА, ИМА ОТБОРИ, В КОИТО ВЛИЯНИЕТО НА ПУБЛИКАТА Е КЛЮЧОВО ЗА ФОРМИРАНЕТО НА КЛАСАТА.
В първенство 2007/2008 ЦСКА стана шампион със смазващата разлика от 16 точки. И въпреки това, както не успяха да разберат поддържащите тезата, че армейската публика я интересува само и единствено победата, Армията бе полупразна. Защо? Много просто, защото нашите фенове могат да бъдат върнати само с онова, което е положено във фундамента, към което осъзнато се е стремил още първият наш треньор Крум Милев – Палаврата в края на 40-те години – превземането на публиката с „красива, ефектна, убедителна игра“. Същият Крум Милев, който прави още една значима констатация след няколко години къртовски, творчески труд: „Между хилядите приятели на футболната игра постепенно растеше и се увеличаваше броят на убедените симпатизанти на армейския отбор Това бяха честни в разбиранията си хора, обективни наблюдатели, които не можеха да не приветстват играта на футболистите на ЦДНА.“
Казано с други думи, целите в ЦСКА винаги са били по-високи. Към момента ЦСКА разполага с подготвени играчи, с които шампионската титла няма да бъде трудно да бъде постигната, това, с оглед на потенциала ни, е в състояние да бъде реализирано дори и на базата на мобилизацията. С оглед обаче на исконните ни цели, с оглед на онова, което наричаме „червена кауза“, с оглед на европейските ни амбиции, решението Димитър Пенев да бъде подменен точно с Любослав Пенев е НЕПРОФЕСИОНАЛНО. Никой в момента не може да знае дали Любо притежава необходимите познания и качества за треньорското поприще, никой в момента не може да знае дали той ще успее, поради елементарната причина, че оставилият следа в първенство като испанското играч никога не е бил треньор и че неговото назначаване прескача етапи в този съвсем нелек занаят. Непрофесионално е в отбор като ЦСКА да се избира треньор по схемата „нека и той да опита“. И всичко това е задължително да се каже на висок глас, защото собственици и привърженици желаем най-доброто за нашия клуб, защото мечтите ни не опират до една шампионска титла и защото ЦСКА е в състояние да се върне на предишните позиции едва тогава, когато при нас започне да се знае до какво точно ще доведе всяко едно действие.
Извън това, като чета коментарите около появата на Любо Пенев тук и там, неусетно започвам да се питам не е ли журналистическата професия обетована земя за късопаметните и мързеливите. За спецалисти, които бързо забравят и за такива, които ги мързи да отворят дори и старите броеве на газетите, в които творят. Покрай подобни таланти човек може да научи много неща, които никога не ги е имало и които просто е нямало как да се случат. Например, че навремето Любо Пенев бил продал ЦСКА на Васил Божков, защото не се разбрал за цената с Гриша Ганчев и че като Любо дошъл на Армията през лятото на 1999г. на мига изгрели звездите на Мартин и Стилян. Абсурди, които не е сега моментът да бъдат дискутирани, но покрай които е важно да кажем нещо друго. Ние, личностите, които наистина обичаме ЦСКА, много добре знаем какво се случи през втората половина на 1999г. и по-късно, заради което многократно сме заставали на позицията, че Любо Пенев има огромен грях към отбора, направил го играч от европейска величина. Не ние, определени хора, финансиращи понастоящем нашия отбор, му дават шанс да изкупи този грях, ако той има качества за това, ако и в това поприще е целунат от съдбата. Наше задължение в неизвестността, пред която сме застанали, е да не пречим, а да помагаме. Да утвърждаваме положителното и да критикуваме неподходящото. Защото днес никой не знае как точно Любо Пенев ще се справи с предизвикателството, но за сметка на това знаем нещо друго. Че все пак ще е по-добре, ако успее.
Петко Суровянски
Т.е. всички президенти, които знаят какво правят и които не са случайно в играта, не могат да не се съобразяват с тези, които обичат своите тимове, на тях не може да им е безразлично дали стадионът им е пълен или празен. Защото президенти и фенове имат общи цели и защото, както с особена сила важи за ЦСКА, ИМА ОТБОРИ, В КОИТО ВЛИЯНИЕТО НА ПУБЛИКАТА Е КЛЮЧОВО ЗА ФОРМИРАНЕТО НА КЛАСАТА.
В първенство 2007/2008 ЦСКА стана шампион със смазващата разлика от 16 точки. И въпреки това, както не успяха да разберат поддържащите тезата, че армейската публика я интересува само и единствено победата, Армията бе полупразна. Защо? Много просто, защото нашите фенове могат да бъдат върнати само с онова, което е положено във фундамента, към което осъзнато се е стремил още първият наш треньор Крум Милев – Палаврата в края на 40-те години – превземането на публиката с „красива, ефектна, убедителна игра“. Същият Крум Милев, който прави още една значима констатация след няколко години къртовски, творчески труд: „Между хилядите приятели на футболната игра постепенно растеше и се увеличаваше броят на убедените симпатизанти на армейския отбор Това бяха честни в разбиранията си хора, обективни наблюдатели, които не можеха да не приветстват играта на футболистите на ЦДНА.“
Казано с други думи, целите в ЦСКА винаги са били по-високи. Към момента ЦСКА разполага с подготвени играчи, с които шампионската титла няма да бъде трудно да бъде постигната, това, с оглед на потенциала ни, е в състояние да бъде реализирано дори и на базата на мобилизацията. С оглед обаче на исконните ни цели, с оглед на онова, което наричаме „червена кауза“, с оглед на европейските ни амбиции, решението Димитър Пенев да бъде подменен точно с Любослав Пенев е НЕПРОФЕСИОНАЛНО. Никой в момента не може да знае дали Любо притежава необходимите познания и качества за треньорското поприще, никой в момента не може да знае дали той ще успее, поради елементарната причина, че оставилият следа в първенство като испанското играч никога не е бил треньор и че неговото назначаване прескача етапи в този съвсем нелек занаят. Непрофесионално е в отбор като ЦСКА да се избира треньор по схемата „нека и той да опита“. И всичко това е задължително да се каже на висок глас, защото собственици и привърженици желаем най-доброто за нашия клуб, защото мечтите ни не опират до една шампионска титла и защото ЦСКА е в състояние да се върне на предишните позиции едва тогава, когато при нас започне да се знае до какво точно ще доведе всяко едно действие.
Извън това, като чета коментарите около появата на Любо Пенев тук и там, неусетно започвам да се питам не е ли журналистическата професия обетована земя за късопаметните и мързеливите. За спецалисти, които бързо забравят и за такива, които ги мързи да отворят дори и старите броеве на газетите, в които творят. Покрай подобни таланти човек може да научи много неща, които никога не ги е имало и които просто е нямало как да се случат. Например, че навремето Любо Пенев бил продал ЦСКА на Васил Божков, защото не се разбрал за цената с Гриша Ганчев и че като Любо дошъл на Армията през лятото на 1999г. на мига изгрели звездите на Мартин и Стилян. Абсурди, които не е сега моментът да бъдат дискутирани, но покрай които е важно да кажем нещо друго. Ние, личностите, които наистина обичаме ЦСКА, много добре знаем какво се случи през втората половина на 1999г. и по-късно, заради което многократно сме заставали на позицията, че Любо Пенев има огромен грях към отбора, направил го играч от европейска величина. Не ние, определени хора, финансиращи понастоящем нашия отбор, му дават шанс да изкупи този грях, ако той има качества за това, ако и в това поприще е целунат от съдбата. Наше задължение в неизвестността, пред която сме застанали, е да не пречим, а да помагаме. Да утвърждаваме положителното и да критикуваме неподходящото. Защото днес никой не знае как точно Любо Пенев ще се справи с предизвикателството, но за сметка на това знаем нещо друго. Че все пак ще е по-добре, ако успее.
Петко Суровянски