Третата звезда

Неделя, 2005, Май 22

Къде другаде е възможно това? И колко пъти в изпитанието да ни има, да бъдем отговорна част от необятното цяло? Да полетим на крилете на еуфорията, на победата, да бъдем равни в приобщеността и възторга, в събития, свързващи и преплитащи човешките съдби. Напомнящи ни, че сме еднакви и че сме близки. Че е възможно да бъдем и големи. И живи. Зад оковите. На хляба, кариерата и вещите.

На Армията, след този мач, решил всичко, този път имаше необичайно много хора. Такива, които с години не бяха стъпвали тук. Хиляди, примамени не от свободния вход, а от нещо друго. От нещо позабравено, от онова, заради което преди години пълните трибуни не бяха изключение. Бяха правило. Бяха ежедневието на играта. Магията. Това, което мнозина не са успели да забравят и още толкова успяха да разберат. Да почувстват. Включително и за първи път.

За нас, обичайно заподозрените, неизменно присъстващите, през сезоните и през формациите имаше нещо впечатляващо. По-различно от онова, за което бяхме подготвени и до което трудно стигнахме срещу опиталите се да полетят орлета. И това бяха децата. Многото деца, които този път родителите им бяха довели. Които бяха решили да доведат. Които направиха нещо повече от този мач. Направиха от него ритуал. Ритуалът на посвещението.

И това, точно това се оказа най-значимото, най-важното, включително и в мистиката на творящото се на терена. Онова, което не ни е позволено да познаваме, заради което ни се струваше, че нещо е подменило Забавник с Цаха, Гъргоров с Аянда, ЦСКА на Йешич с ЦСКА на Феро, което изравни възможностите, написа сценария и без да позволи на Врайков да ни поднесе донесената от Батето купа, избухна в гола на Бадема. В цялата естетика и в целия възторг, на които е способна играта. Тази игра.

И това, цялата палитра на реализираните емоции, е също милост. Милостта на Онова, което решава. Което заразява, което дамгосва и което никога не допуска да бъде забравено. От тези деца в тази привечер. Независимо от всичко, което им предстои и независимо от това къде ще се окажат утре. Зад незнайно колко земи и зад незнайно колко морета.

Защото всичко започва така. С раждането на една звезда. На голямото и видно отвсякъде, което е в състояние да топли и да осветява. В мрака, студа и хаоса.

Петко Суровянски (Gawain)