Началото

Нед, 2005-10-23 14:28

Ходили ли сте в Родопите? Познат ли ви е този край, хората в него? Усещали ли сте мистичния трепет от осезаемия шепот на величествените, устремени към небето борове? Там, толкова близо до звездите, толкова неумолимо близо до невъзмутимата, безпощадна природа, е невъзможно нещо да се скрие. Там всичко е като на длан и там оцелява най-доброто. Там е опасно да загърбиш най-доброто. Там футболът трябва да бъде забранен.

Мнозина бягат натам. Бягат, за да бъдат със себе си, да намерят себе си. Своето спасение и своята вяра, тогава, когато нещата стигнат предела. На живота край тях и на живота у тях. Защото, защото в някакъв момент у някои се появява откровеното, непреодолимо, неудържимо желание да започнат отново, да положат НАЧАЛОТО, да махнат излишното, ненужното и да тръгнат на чисто. По пътя, изначално закодиран у тях.

СЛОВОТО, замисляли ли сте се върху силата на словото? И то е път, и то е избор. И то разделя. Защото е в състояние да утвърди лъжата, лицемерието, фалша или пък защото е способно да стигне до силата да започне да материализира. Онова, дето е част от Цялото, дето е устремено към Цялото и дето се подчинява на Законите. Несломимимите, непоколебими оръдия на Справедливостта.

По тази причина и Словото е винаги в началото. На това, което е осъдено да изтлее, да се саморазруши в самата си природа и на онова, което расте и което остава. Което заслужава да остане.

В този ред на неизбежности, очаквания и животът е винаги милостив. Към всички. Една непрекъсната поредица от възможности и шансове, от подсещания и побутвания. До предела, до предела на невъзвратимото.

Тук, включително и тук, няма малко и няма случайно. Никъде и никога. Включително и в играта футбол. Включително и в един абсруден от гледна точка на очевидните договорености гол в 90-тата минута, след който лъсна всичко. Който се случи, за да лъсне всичко. За да бъде видяно от всички. На мига, в момента, когато някои, нещо, се самообяви за “Началото”, за “Промяната”, за “10-ти” и в тази игра.

Не беше толкова далеко денят, в който адвокат Батков ни “разкри”, че неговият ПФК Левски 1914 никога не е влизал и никога няма да влезе в договорености. Адвокат Батков е адвокат. На него му е професия да употребява словото, не за да стига до истината, а за да защитава каузи, клиенти, възможности и материални перспективи. Вчера треньорът на ПФК Левски 1914г. Стоилов също употреби словото. Каза ни, че е нормално съдията да направи от двете минути продължение шест, когато някой очевидно желае да му бъде вкаран гол, а другият е толкова жалък, че не успява. У нас, в тази игра, в която един съдия на един стадион в Надежда дотолкова се умопомрачи, че попита проф-председателя на футболистите Донев: “Защо се напъвате? Нали мачът е уреден!”

Такъв въпрос, към тези, които не знаят или по-точно казано, на които им е било спестено тяхното, за да знаят и те, за да не се напъват.

Като в Смолян, където знаеха и където помагаха, и където само голмайсторът на домакините няма да може да отговори на въпроса: “Защо го вкара този гол?” Не заради друго, а защото той не знае, че в Поднебесната няма малко и няма случайно. Че този гол падна не заради друго, а за да стане ясно какво дойде. Дали дойде “Началото”, “Промяната”, “10-ти” или просто дойдоха същите вчерашни, стари и съществуващи единствено да употребяват играта хора?

Защото тук и сега, след това, което се случи в Смолян, е невъзможно нещо да не се случи. Едно от двете. Да лъсне ясно истината, че промяна с хора дето са вадили пистолети в съдийските стаи, дето са участвали в среднощни тричленки, дето са били важна част от покушенията срещу честната игра по родните стадиони, дето първо целунаха, а после предадоха оня, от чията ръка се храниха толкова дълго, нито е мислима, нито е възможна.

Или пък да стане ясно, че този път, за първи път, ще има възмездие. Че този път, за първи път и “големият” от Подуяне ще получи заслуженото, ще бъде порицан и ще бъде наказан. Наказан съобразно онова, което свърши и което бе видяно от всички. Което стана неслучайно, по най-абсурдният начин, което стана, за да бъде видяно и разбрано от всички.

И това, този път, е наистина Начало. Началото на безкомпромисната Истина. За тези, за които тя е свята и неприкосновена и за тези, които не желаят да я има. Които се опитват да я избутат в мрака. На лъжата и на забравата.

Gawain (Петко Суровянски)