1948-а, Харизмата на големите
Систематизирането на причините, благодарение на които “Септември” при ЦДВ стига до националния връх през 1948г., не е трудно, но все пак трябва да бъде извършено, защото всяко отстъпление от рационализма, всяко нежелание да се подхващат ясните теми, е неминуемо следвано от злоупотребите на невежеството и клеветата. Обикната практика на определена част от родната журналистика и непобедима нагласа на лица, свързани с организации, от които трудно намират с какво да бъдат горди.
Първото, което изпада от вниманието на недобросъвестните тълкуватели, е това, че новосъздаденият “Септември” при ЦДВ е на практика отборът на Трети столичен район, подсилен с отделни играчи от “Чавдар”. Млад и перспективен тим, участващ редовно след 1945г. в първенствата на столицата в елитната група и непрекъснато подобряващ играта си. Това, само по себе си, заедно с второто място през 1948г. в І софийска дивизия, е значело много.
Краткият обзор на националните първенства, предшестващи интересуващата ни година, очертава следното. Шампионатът от 1937/38г., който е бил проведен в т.нар Национална футболна дивизия, съставена от 10 отбора и протекъл по системата всеки срещу всеки при разменено гостуване, е последният, в който провинциалните отбори взимат връх благодарение на варненските “Тича” и “Владислав”. През следващата година те са вече втори и трети с разменени позиции, а впоследствие разликата между футболните стойности на това, което се е играело в София и в останалите центрове, става драстична. Показателно в това отношение е, че в първенство 1939/40, последното, играно по схемата всеки срещу всеки, първите шест места са заети от софийски клубове, а впоследствие, когато е върната елиминацията във финална фаза, нито един провинциален роден отбор не стига до финал. Включително и през 1948г.
Няколко фактора оказват позитивно въздействие върху формацията, възникнала след обединенето на “Септември” с “Чавдар”. Особено благотворно е било това, че по силата на историческите тенденции новосформираният отбор е могъл да акумулира заряда на две епохи. Старата, в която доминиращ е бил кварталният принцип и новата, в която играчите вече са успявали и да преживяват от футбола.
Преди смяната на властта от 1944г. именно кварталният принцип на учредяване на футболни клубове е бил доминиращ, а мощните дружества, които са имали условия и възможности да разчитат на една по-широка база, са се броели на пръсти. Отношенията в кварталните организацийки са били почти патриархални, играчите са растели и възмъжавали заедно, безумно са обичали своя клуб и са се отнасяли с мистично преклонение пред него. Независимо от бедността, от липсата на каквито и да е било условия, те са развивали играта и често са обърквали сметките на големите. Един подобен отбор, “Спортист” от “Хаджи Димитър”, се е опитвал да се съпротивлява докрай на липсата на конкурентни възможности от материален характер и редовно е биел славния по това време “Левски”, впоследствие ПСК “Левски”. За тези битки между идеализма и комерсиализацията, един от играчите на “Спортист”, Георги Цветков (Буч), впоследствие шампион с ЦДНА 1951, 1952 и 1954г., си спомня следното: “Предварително знаехме, че ще бием. Няма прошка. Бяхме спокойни и сигурни. Левскарите имаха комплекс от нас.”
Кварталното самосъзнание е било живо и в “Септември”, който от есента на 1944г. до април 1945г. последователно обединява клубчетата от Трети район. Във финала на първенство 1948 участие взимат следните негови играчи: централният защитник Манол Манолов (Симолията), левият бек Димитър Цветков (Мите), дясното крило Димитър Миланов (Пижо), десният инсайд Стойне Минев, левият инсайд Никола Божилов и халфа Нако Чакмаков. Когато, около средата на май, в “Септември” при ЦДВ от “Металик”, работнически отбор от “Б” софийска група, преминава отбиващият военната си служба вратар Стефан Геренски (Рибата), той веднага се озовава в познати води: “Отидох при стари приятели от бившия тим на “Септември”. Познавахме се отлично от махалата. С тях съм израсъл.” Към този колектив безпроблемно се интегрират двама футболисти на “Чавдар” Кирил Богданов (Картофа) и Никола Алексиев, както и завърналите се от Чехословакия студенти Борислав Футеков (Борсата) и Стефан Божков.
В същото време, благодарение на военните, на ведомствения характер на новосформирания отбор, футболистите са могли да разрешат един от основните проблеми, които по това време, а и винаги преди това, са занимавали практикуващите игратата. Работа. Платена работа, осигуряваща собственото и семейно препитание. Това е една от причините, благодарение на които септемврийци са посрещнали с надежда обединението с “Чавдар”. Никола Божилов (Колето) представя по следния начин появата на новото дружество: “Новината за извършеното обединение научихме в Банкя, където отборът беше на подготовка. Ние, футболистите, я приехме със задоволство. Надявахме се чрез новия ни клуб да получим по-добра работа.” Първият от отбора, който е назначен на редовна офицерска служба е Димитър Цветков (Мите). На 7 август 1948г. той е произведен в подпоручик във Военно – строителния отдел на МНО. Всичко това е нямало как да не повдигне допълнително самочувствието и решителността на състезателите.
След като последователно прегазват Априлов (Габрово) с 2:0 и 2:1, Бенковски (Видин) с 2:1 и 4:0 и на полуфинала софийския “Спартак” – 2:1 и 4:1, пред играчите на “Септември” при ЦДВ остава едно последно, решително препятствие към титлата. Двата финални мача с най-силния по това време отбор – ПСК “Левски”.
Подготовката за финала е проведена във военния лагер “Шумнатица” край Самоков. Наблегнало се на физическата подготовка. Боксьорът Константин Николов (Замората) карал играчите да тичат до местността “Песъко” и обратно. Техника те си имали предостатъчно, благодарение на детството и на многобройните поляни край “Коньовица”. Друг треньор нямали, а съставът определял старият футболист Христо Нелков (Ринджата), който вършел същото и преди “Септември” да се обедини с “Чавдар”. Техническите и тактическите задачи поставял капитанът Нако Чакмаков.
В този момент решителна роля изиграл добрият колектив, кварталният дух, както и многобройни, дребни на пръв поглед случки, които повдигали увереността в собствените възможности и в крайната победа.
Преди мачовете футболистите били настанени във Военния дом, където в голяма зала спели на походни легла. Говорели непрекъснато за предстоящите двубои и се настройвали за битката. Положително повлияло и това, че след първия мач и загубата с 1:2, никой от ръководството не ги упрекнал. Спомняйки си онези дни, капитанът на отбора Нако Чакмаков, единственият по-възрастен в тима, разказва как на крос в Борисовата градина се засекли с треньора Режьо Шомлай. На развален български унгарецът му споделил: “Чакмаков, вие ще победите, защото имате голямо желание. Технически стоите добре, шансовете ви не са изгубени.”
Преди двубоите с ПСК “Левски” бил привлечен и бившият играч на “Спортист” Стефан Божков, завърнал се от следване в Чехословакия. Утвърден и по това време играч, с 6 мача в националния отбор през 46-а и 47-а година. Неговото участие на финала се обсъждало дълго, тъй като имал скъсано мускулно влакно. Техническият щаб в лицето на Ринджата, старият капитан на “Ботев”, най-големия отбор в Коньовица преди обединението в “Септември”, Димитър Димитров (бай Мите) и Димитър Кисьов (Пашика), предлагали той да не играе, но играчите, в лицето на капитана Чакмаков, Симолията и Митето Цветков, предложили друго и успели да го наложат. Техният аргумент бил, че благодарение на респекта, който Божков внушавал и на това, че пощенци имали комплекс от отбора, в който играел преди да отиде в Чехословакия, “Спортист”, е достатъчно само да присъства на терена. Това стигало, за да ангажира двама противникови играчи.
Вторият двубой се случил на 9 септември. Сутринта футболистите наблюдавали от балкона на Военния клуб манифестацията, а когато минавали представителите на Трети район, хората се спирали пред тях и скандирали: “Септември”, “Септември”. Екзалтацията на множеството още повече мотивирала играчите. Общото настроение по-късно изразил Димитър Цветков: “Бяхме “навити” до безкрайност”. Преди да тръгне автобусът, майката на вратаря Стефан Геренски (Рибата), която работила като чистачка в сградата, плиснала вода пред машината. Замората от напрежение не намерил сили да се качи и да присъства на мача. Играчите спрели за малко пред Военна поликлиника, намираща се в близост до Народния театър, на Стефан Божков поставили обезболяваща нокаинова инжекция и автобусът потеглил към стадион “Юнак”.
Всичко, всичко, което футболистите на “Септември” при ЦДВ успели да изградят и да изстискат от себе си, от своята физика, воля и морал, е нямало да бъде достатъчно, нямало е да стигне, ако в тази втора, решителна битка, не се е проявило още едно нещо. И този път то изобщо не е зависело от нас.
В брой 7 на списание “Физкултура и спорт” от 15 юни 1948г., в коментар за предстоящата финална фаза от футболното първенство, Стефан Нойков е написал следното за ПСК “Левски”: “Слабостта му е в неговата непостоянна форма, в честите тактически грешки, особено на нападението и в едно непозволено подценяване на по-слабите противници.” Тези слабости са успели да се проявят и във втория финал. Няма футболист с червена фланелка, който да не споделя, че пощенци се държали надменно и самоуверено. Били прекалено сигурни в крайния изход на двубоя.
Благодарение на една последователна, целенасочена политика, в която от една страна блестяла другарката Цола Драгойчева, член на ЦК на БКП, на Политбюро и министър на пощите, телеграфите и телефоните, а от друга, богатият търговец на кожи Иван Карадочев, в периода 46-а – 50-а година ПСК “Левски” е притежавал най-стойностния отбор. Чрез непрекъснатото кадрово подсигуряване със стойностни играчи, някои от които и национали, той е успял да изгради рутиниран и обигран състав. Точно през 1948г. обаче пощенци се оказват в моментен спад и освен загубата на титлата във втория финален двубой, твърде рано отпадат и в надпреватарата за Купата на съветската армия. Купа, печелена от тях през 46-а, 47-а, 49-а и 50-а година.
Има и още един момент, който е недостатъчно осветлен и обяснимо подминаван от тези, за които истината никога не е имала някаква стойност. Освен, че играчите на ПСК “Левски” били вече попрехвърлили зенита на футболната си младост, те и допълнително ограничивали физическите си възможности. Редица фигури, свързани с клуба, споделят, че дисциплината там не е била особено на почит. Ето някои от тях. Христо Найденов (Троянчето). В отбора от 1944 до 1947г.: “Съиграчите ми обичаха да се събират и на чашка. Майтапеха се с мене: “Не пиеш, къде си тръгнал в голям отбор да играеш?”
Драган Георгиев (Драго). Преминал от “Чавдар” в ПСК “Левски” през 1947г.: “Арсен Димитров (Ацето) играеше ляво крило и център нападател. Обичаше да попийва, да ашлакува. Това му пречеше на футбола като на много други. “
Проф. Венцислав Ангелов, треньор на ДСО “Динамо” в периода 1951-1952г.: “Учредихме тричленка за подобряване на възпитателната работа – Георги Кардашев, Амадео Клева и Арсен Димитров (Ацето), която да е в помощ на треньора. Взехме решение за отказване от алкохола и тютюнопушенето, спазване на всекидневната дисциплина на труд и възстановяване. “
В светлината на тези съвсем неспортни странности, на 9 септември 1948г. един срещу друг застават два коренно различни състава. Младостта срещу рутината, амбицията срещу високомерието, вярата срещу навика. След два гола на Димитър Миланов (Пижо) и 2:1, футболистите се настройвали за продължение. Тогава, в самия край на мача, Пижо подава на лявото крило Кирил Богданов (Картофа), капитанът Нако Чакмаков усеща, че той се готви да бие и може би, под влиянието на непреодолимо де же ву, извиква: “Недей! Върни ми я!” Замахва силно с десния крак, вратарят Апостол Соколов (Поцо) докосва топката, тя се удря в гредата и влиза зад гърба му в мрежата. Веднага след изпълнението на центъра главният съдия Стефан Данчев дава последния сигнал. Публиката нахлува на терена. Играчите са понесени на ръце. Генерал Владимир Стойчев връчва купата, а пощенци, изненадани и разочаровани най-вече от себе си, без да поздравят победителите, се изнизват към намиращия се в съседство свой стадион. Вечерта тържеството е в къпалнята на Трети район, “Чайка”, а след него капитанът Нако Чакмаков предлага на съотборниците си да преспят отново в Дома на войската. Разделят се едва на сутринта.
Краткият обзор на националните първенства, предшестващи интересуващата ни година, очертава следното. Шампионатът от 1937/38г., който е бил проведен в т.нар Национална футболна дивизия, съставена от 10 отбора и протекъл по системата всеки срещу всеки при разменено гостуване, е последният, в който провинциалните отбори взимат връх благодарение на варненските “Тича” и “Владислав”. През следващата година те са вече втори и трети с разменени позиции, а впоследствие разликата между футболните стойности на това, което се е играело в София и в останалите центрове, става драстична. Показателно в това отношение е, че в първенство 1939/40, последното, играно по схемата всеки срещу всеки, първите шест места са заети от софийски клубове, а впоследствие, когато е върната елиминацията във финална фаза, нито един провинциален роден отбор не стига до финал. Включително и през 1948г.
Няколко фактора оказват позитивно въздействие върху формацията, възникнала след обединенето на “Септември” с “Чавдар”. Особено благотворно е било това, че по силата на историческите тенденции новосформираният отбор е могъл да акумулира заряда на две епохи. Старата, в която доминиращ е бил кварталният принцип и новата, в която играчите вече са успявали и да преживяват от футбола.
Преди смяната на властта от 1944г. именно кварталният принцип на учредяване на футболни клубове е бил доминиращ, а мощните дружества, които са имали условия и възможности да разчитат на една по-широка база, са се броели на пръсти. Отношенията в кварталните организацийки са били почти патриархални, играчите са растели и възмъжавали заедно, безумно са обичали своя клуб и са се отнасяли с мистично преклонение пред него. Независимо от бедността, от липсата на каквито и да е било условия, те са развивали играта и често са обърквали сметките на големите. Един подобен отбор, “Спортист” от “Хаджи Димитър”, се е опитвал да се съпротивлява докрай на липсата на конкурентни възможности от материален характер и редовно е биел славния по това време “Левски”, впоследствие ПСК “Левски”. За тези битки между идеализма и комерсиализацията, един от играчите на “Спортист”, Георги Цветков (Буч), впоследствие шампион с ЦДНА 1951, 1952 и 1954г., си спомня следното: “Предварително знаехме, че ще бием. Няма прошка. Бяхме спокойни и сигурни. Левскарите имаха комплекс от нас.”
Кварталното самосъзнание е било живо и в “Септември”, който от есента на 1944г. до април 1945г. последователно обединява клубчетата от Трети район. Във финала на първенство 1948 участие взимат следните негови играчи: централният защитник Манол Манолов (Симолията), левият бек Димитър Цветков (Мите), дясното крило Димитър Миланов (Пижо), десният инсайд Стойне Минев, левият инсайд Никола Божилов и халфа Нако Чакмаков. Когато, около средата на май, в “Септември” при ЦДВ от “Металик”, работнически отбор от “Б” софийска група, преминава отбиващият военната си служба вратар Стефан Геренски (Рибата), той веднага се озовава в познати води: “Отидох при стари приятели от бившия тим на “Септември”. Познавахме се отлично от махалата. С тях съм израсъл.” Към този колектив безпроблемно се интегрират двама футболисти на “Чавдар” Кирил Богданов (Картофа) и Никола Алексиев, както и завърналите се от Чехословакия студенти Борислав Футеков (Борсата) и Стефан Божков.
В същото време, благодарение на военните, на ведомствения характер на новосформирания отбор, футболистите са могли да разрешат един от основните проблеми, които по това време, а и винаги преди това, са занимавали практикуващите игратата. Работа. Платена работа, осигуряваща собственото и семейно препитание. Това е една от причините, благодарение на които септемврийци са посрещнали с надежда обединението с “Чавдар”. Никола Божилов (Колето) представя по следния начин появата на новото дружество: “Новината за извършеното обединение научихме в Банкя, където отборът беше на подготовка. Ние, футболистите, я приехме със задоволство. Надявахме се чрез новия ни клуб да получим по-добра работа.” Първият от отбора, който е назначен на редовна офицерска служба е Димитър Цветков (Мите). На 7 август 1948г. той е произведен в подпоручик във Военно – строителния отдел на МНО. Всичко това е нямало как да не повдигне допълнително самочувствието и решителността на състезателите.
След като последователно прегазват Априлов (Габрово) с 2:0 и 2:1, Бенковски (Видин) с 2:1 и 4:0 и на полуфинала софийския “Спартак” – 2:1 и 4:1, пред играчите на “Септември” при ЦДВ остава едно последно, решително препятствие към титлата. Двата финални мача с най-силния по това време отбор – ПСК “Левски”.
Подготовката за финала е проведена във военния лагер “Шумнатица” край Самоков. Наблегнало се на физическата подготовка. Боксьорът Константин Николов (Замората) карал играчите да тичат до местността “Песъко” и обратно. Техника те си имали предостатъчно, благодарение на детството и на многобройните поляни край “Коньовица”. Друг треньор нямали, а съставът определял старият футболист Христо Нелков (Ринджата), който вършел същото и преди “Септември” да се обедини с “Чавдар”. Техническите и тактическите задачи поставял капитанът Нако Чакмаков.
В този момент решителна роля изиграл добрият колектив, кварталният дух, както и многобройни, дребни на пръв поглед случки, които повдигали увереността в собствените възможности и в крайната победа.
Преди мачовете футболистите били настанени във Военния дом, където в голяма зала спели на походни легла. Говорели непрекъснато за предстоящите двубои и се настройвали за битката. Положително повлияло и това, че след първия мач и загубата с 1:2, никой от ръководството не ги упрекнал. Спомняйки си онези дни, капитанът на отбора Нако Чакмаков, единственият по-възрастен в тима, разказва как на крос в Борисовата градина се засекли с треньора Режьо Шомлай. На развален български унгарецът му споделил: “Чакмаков, вие ще победите, защото имате голямо желание. Технически стоите добре, шансовете ви не са изгубени.”
Преди двубоите с ПСК “Левски” бил привлечен и бившият играч на “Спортист” Стефан Божков, завърнал се от следване в Чехословакия. Утвърден и по това време играч, с 6 мача в националния отбор през 46-а и 47-а година. Неговото участие на финала се обсъждало дълго, тъй като имал скъсано мускулно влакно. Техническият щаб в лицето на Ринджата, старият капитан на “Ботев”, най-големия отбор в Коньовица преди обединението в “Септември”, Димитър Димитров (бай Мите) и Димитър Кисьов (Пашика), предлагали той да не играе, но играчите, в лицето на капитана Чакмаков, Симолията и Митето Цветков, предложили друго и успели да го наложат. Техният аргумент бил, че благодарение на респекта, който Божков внушавал и на това, че пощенци имали комплекс от отбора, в който играел преди да отиде в Чехословакия, “Спортист”, е достатъчно само да присъства на терена. Това стигало, за да ангажира двама противникови играчи.
Вторият двубой се случил на 9 септември. Сутринта футболистите наблюдавали от балкона на Военния клуб манифестацията, а когато минавали представителите на Трети район, хората се спирали пред тях и скандирали: “Септември”, “Септември”. Екзалтацията на множеството още повече мотивирала играчите. Общото настроение по-късно изразил Димитър Цветков: “Бяхме “навити” до безкрайност”. Преди да тръгне автобусът, майката на вратаря Стефан Геренски (Рибата), която работила като чистачка в сградата, плиснала вода пред машината. Замората от напрежение не намерил сили да се качи и да присъства на мача. Играчите спрели за малко пред Военна поликлиника, намираща се в близост до Народния театър, на Стефан Божков поставили обезболяваща нокаинова инжекция и автобусът потеглил към стадион “Юнак”.
Всичко, всичко, което футболистите на “Септември” при ЦДВ успели да изградят и да изстискат от себе си, от своята физика, воля и морал, е нямало да бъде достатъчно, нямало е да стигне, ако в тази втора, решителна битка, не се е проявило още едно нещо. И този път то изобщо не е зависело от нас.
В брой 7 на списание “Физкултура и спорт” от 15 юни 1948г., в коментар за предстоящата финална фаза от футболното първенство, Стефан Нойков е написал следното за ПСК “Левски”: “Слабостта му е в неговата непостоянна форма, в честите тактически грешки, особено на нападението и в едно непозволено подценяване на по-слабите противници.” Тези слабости са успели да се проявят и във втория финал. Няма футболист с червена фланелка, който да не споделя, че пощенци се държали надменно и самоуверено. Били прекалено сигурни в крайния изход на двубоя.
Благодарение на една последователна, целенасочена политика, в която от една страна блестяла другарката Цола Драгойчева, член на ЦК на БКП, на Политбюро и министър на пощите, телеграфите и телефоните, а от друга, богатият търговец на кожи Иван Карадочев, в периода 46-а – 50-а година ПСК “Левски” е притежавал най-стойностния отбор. Чрез непрекъснатото кадрово подсигуряване със стойностни играчи, някои от които и национали, той е успял да изгради рутиниран и обигран състав. Точно през 1948г. обаче пощенци се оказват в моментен спад и освен загубата на титлата във втория финален двубой, твърде рано отпадат и в надпреватарата за Купата на съветската армия. Купа, печелена от тях през 46-а, 47-а, 49-а и 50-а година.
Има и още един момент, който е недостатъчно осветлен и обяснимо подминаван от тези, за които истината никога не е имала някаква стойност. Освен, че играчите на ПСК “Левски” били вече попрехвърлили зенита на футболната си младост, те и допълнително ограничивали физическите си възможности. Редица фигури, свързани с клуба, споделят, че дисциплината там не е била особено на почит. Ето някои от тях. Христо Найденов (Троянчето). В отбора от 1944 до 1947г.: “Съиграчите ми обичаха да се събират и на чашка. Майтапеха се с мене: “Не пиеш, къде си тръгнал в голям отбор да играеш?”
Драган Георгиев (Драго). Преминал от “Чавдар” в ПСК “Левски” през 1947г.: “Арсен Димитров (Ацето) играеше ляво крило и център нападател. Обичаше да попийва, да ашлакува. Това му пречеше на футбола като на много други. “
Проф. Венцислав Ангелов, треньор на ДСО “Динамо” в периода 1951-1952г.: “Учредихме тричленка за подобряване на възпитателната работа – Георги Кардашев, Амадео Клева и Арсен Димитров (Ацето), която да е в помощ на треньора. Взехме решение за отказване от алкохола и тютюнопушенето, спазване на всекидневната дисциплина на труд и възстановяване. “
В светлината на тези съвсем неспортни странности, на 9 септември 1948г. един срещу друг застават два коренно различни състава. Младостта срещу рутината, амбицията срещу високомерието, вярата срещу навика. След два гола на Димитър Миланов (Пижо) и 2:1, футболистите се настройвали за продължение. Тогава, в самия край на мача, Пижо подава на лявото крило Кирил Богданов (Картофа), капитанът Нако Чакмаков усеща, че той се готви да бие и може би, под влиянието на непреодолимо де же ву, извиква: “Недей! Върни ми я!” Замахва силно с десния крак, вратарят Апостол Соколов (Поцо) докосва топката, тя се удря в гредата и влиза зад гърба му в мрежата. Веднага след изпълнението на центъра главният съдия Стефан Данчев дава последния сигнал. Публиката нахлува на терена. Играчите са понесени на ръце. Генерал Владимир Стойчев връчва купата, а пощенци, изненадани и разочаровани най-вече от себе си, без да поздравят победителите, се изнизват към намиращия се в съседство свой стадион. Вечерта тържеството е в къпалнята на Трети район, “Чайка”, а след него капитанът Нако Чакмаков предлага на съотборниците си да преспят отново в Дома на войската. Разделят се едва на сутринта.
Такава е несложната история на нашия първи успех. Триумф, подпомогнат в значителна степен и от нашите противници. Тези, за които e по-удобно да пренапишат историята, вместо да потърсят истината. За нас, през 1948г., началото е поставено и то е забележително. Такова, каквото подхожда на големите. Следват две години на търсене, на израстване, за да дойде и майсторството, и класата, всичко онова, благодарение на което и успехите ни занапред ще идват не благодарение и на чуждите грешки, а заради собствените ни достойнства. Нашето единствено кредо и единствена амбиция през годините.
Петко Суровянски