От “Чавдар” до “Септември” при ЦДВ

Голямата, преобладаващата част от обвиненията, неоснователно отправяни към ЦСКА, са базирани на невежеството. На непознаване особеностите на епохите, събитията и процесите във футболната игра. На съзнателния стремеж да бъде залагано не на историзма, а на повърхностните асоциации и на свободните разсъждения. Два коренно различни подхода, два типа мислене, цивилизационен избор и поведение, съобразено с моралните и интелектуални устои на всяка отделна личност.

Преди да бъде споменато каквото и да било по темата за началото, за “червените” първопроходци, е задължително да бъде изтъкнато следното: Появата на “Септември” при ЦДВ на 5 май 1948г. е краен резултат от един продължителен и органически вписващ се в особеностите на времето процес. Процес, в който всеки етап и всяко събитие има своето дълбоко основание и не представлява нищо повече от верига на взаимообусловени, логически предпоставени и широко застъпени и в други футболни отбори прояви, решения, взимани и осъществявани от тесен кръг деятели, мислещи и работещи като част от отбора, а не като нещо външно по отношение на него. Например комунистическата партия.

Когато на 9 ноември 1944г., в резултат на свободната волеизява на функционерите на три софийски клуба, АС 23, “Шипка – Победа” и “Спартак”, се появява спортното дружество “Чавдар”, още тогава формацията, прераснала впоследствие в “Септември” при ЦДВ, е била една от многото, принудена от спецификата на момента да предприеме подобна стъпка и съвсем не първата, която се е решила на нея. Преди това, на 20 октомври, софийският “Левски” вече се е обединил с отбора на пощите “Княз Кирил Преславски”, а подобни обединения са осъществени от почти всички отбори в страната. Основанието за тези действия е било елементарно. Подобни свързвания и окрупнявания са били възприемани като копиране на съветския образец, прояви, легитимиращи физкултурните организации пред новата власт и даващи им право да продължават да съществуват в новото време. Отбор като “Локомотив” Сф, на когото играчите почти на 100% са работили в жп – работилницата и който е минавал за работнически отбор, са нямали нужда от всичко това и по тази причина са успели да запазят своята самостоятелност.

Покрай тези обединения и покрай репресиите, отбелязали смяната на политическата власт, в ръководствата започват да бъдат издигани кадри, имащи позиции в партийните и държавни структури, а малко по-късно са били инициирани и събрания, на които от физкултурните редици са били изключвани фашистките и профашистките елементи.

Изпълнили по този начин политическите изисквания на новото време, физкултурните организации от столицата се включват във футболното софийско първенство, възстановено през 1945г., излъчващо три отбора за определяне първенеца на страната. В тази надпревара един тим много по-добре от останалите е знаел кой е печелившият тип поведение и благодарение на него постепенно успява да се превърне в хегемона на тази мрачна епоха. Това, разбира се, както винаги в подобни случаи, е отборът на ПСК “Левски”.

Анализирайки състоянието и спецификата на тимовете, борещи се за място под слънцето в онези първи, гладни следвоенни години, с лекота могат да бъдат констатирани два модела на организация и различни техни производни. От едната страна са ведомствените клубове, представени от ПСК "Левски", "Славия", "Спартак" и "Локомотив", а от другата са "Спортист", "Септември" и "Чавдар". В тази поредица онова, което е било в състояние да обуслови футболните успехи, са били най-вече две неща. Възможността да бъде осигурявана работа и по този начин да бъдат задържани своите и да бъдат привличани чужди играчи и наличието на условия за функционирането на един футболен отбор. Всичко това и дори повече от него, е съществувало единствено в тима на ПСК “Левски”.

През 1945г. “Славия” се обединява с “България” и “Бежанец” и на спортния небосклон изгрява “Славия 45”. Началникът на клуба, подполковник Радко Радков, първоначално прави опит да прикрепи тима към Български червен кръст, но удря на камък. Впоследствие дружеството сключва договор с Трудови войски, а футболистите остават няколко години невоенизирани. Т.е. без постоянни доходи. Същата е ситуацията и в "Спартак". Отборът възниква след обединението на ФК 13 и “Раковски” и за кратко се състезава под името "Раковски – ФК”, впоследствие, преминавайки към Министерството на вътрешните работи и по идея на министър Антон Югов, се приименува на “Спартак”. Онова, на което играчите са могли да разчитат до 1949г. е било храна във ведомствения стол. За разлика от тях футболистите на “Локомотив” са били устроени в железниците, поради което и основната част са въртели тежките чукове в жп - работилницата. Нямали са треньор и са се чувствали повече работници, отколкото футболисти. Като такива печелят титлата през 1945г. и играят два финала с ПСК “Левски” през 1946 и 1947г.

Останалите представители на софийската “А” група са били квартални клубове. “Спортист” е отбор на “Хаджи Димитър”. Играчите му безумно са обичали своя отбор, гладували са и са играели. “Септември” също е бил квартален тим на Трети софийски район, но за разлика от “Спортист” възниква след обединение на множество съществуващи там дружества. В тази поредица “Чавдар” има най-сериозно териториално присъствие, благодарение на “Спартак”, обединил отборите от Пети район и на старите първодивизионни АС 23 и "Шипка". Онова, което подобно на другите софийски отбори, с изключение на "Левски" и "Локомотив", не е било по силите на Чавдар, е било възможността да предлага работа. Да задържа поне своите играчи.

На този фон състоянието на ПСК “Левски” е непостижимо за останалите. Подобно на “Спартак” и за разлика от “Славия”, той разполага с влиятелни партийни другари в ръководството, благодарение на осъдения на смърт от царизма Никола Крушовенски и най-вече на Цола Драгойчева, член на политбюро и министър в Министерството на пощите, телеграфите и телефоните. Подобно на “Локомотив” и в отличие от всички останали, има възможност да привлича с обещания за работа, но същевременно разполага и с треньор. Бившият наставник на “Княз Кирил”, опитният специалист Иван Радоев (Баба Рада), водил в 8 мача и националния състав. Организацията в пощенския отбор е била на такова ниво, че той е ползвал дори масажист – руснак, като същевременно дълго време е разчитал на материално стимулиране на играчите и от страна на състоятелния търговец на кожи Иван Карадочев. Всичко това, ведно с популярността на отбора, предопределя и доминиращото му положение през 40-те години в епохата на социализма.

В подобна компания “Чавдар” едва се спасява от изпадане в първенството от 1945г., завършвайки на 6-о място. Следващата година е най-успешна за отбора. Малко не му достига да се класира за етапа на елиминациите в републиканското първенство. Пето място на една точка след първия – ПСК “Левски”. Участва и във финален мач за Купата на съветската армия, зона София, в който губи от пощенци. След това първенство “Чавдар” се лишава от основни играчи като Георги Пачеджиев (Чугуна), Драган Георгиев (Драго) и Иван Димчев (Бачин), преминали в ПСК “Левски”, както и от Бенжамин Астург (Бенжо), отишъл да следва в Чехословакия. Това кадрово обедняване предопределя провала на “Чавдар” през 1947г. и неговото изпадане в “Б” софийска група. Тъжното осъзнаване на провала на собствения модел и още по-тъжна констатация за този на печелившия. Моделът на ПСК “Левски”.

Всичко онова, което осъществява “Чавдар” през 1948г., точно тогава, точно след провала в софийското първенство, не е нищо повече от опит да бъдат настигнати пощенци по пистата, по която те, в тези първи години на социализма, са задърпали футбола у нас. Схемата - ведомствен отбор под шапката на министерство, с влиятелни ръководители в партийната и държавна система, осигуряващи, от една страна, редовни доходи на своите играчи, а от друга, условия за учебно-тренировъчен процес. Схема, просъществувала близо четири години в ПСК “Левски” и постепенно, благодарение на стойностните новопривлечени играчи, на солидното, систематично изградено превъзходство над останалите, демонстрирала, че е единственият печеливш модел в епохата на комунизма.

В подобна ситуация решението “Чавдар” да се ориентира към Министерството на войната и да се превърне във ведомствен отбор, идва отвътре, от неговите деятели. Тригодишното усилие да бъде вървяно срещу клубове, имащи възможност да привличат всичко по-стойностно на футболната борса, се оказва неуспешно. Пътят надолу не е могъл да бъде спрян нито от почетния председател на дружеството, генерал Владимир Стойчев, председател и на ВКФС, нито от отговарящия за футбола Иван Башев. Тогава, на 15 февруари 1948г., по идея на бившия деятел на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), дипломиран юрист, работещ в счетоводството на Военното министерство, клубът “Чавдар” преминава към военните. Свързването именно с това министерство няма как да бъде случайно. Благодарение на АС 23, военният отбор на предишната епоха, в “Чавдар” офицерите са били солидно представени, включително и от подполковник Добри Джуров, влязъл в Управата през юни 1945г.

Положението, в което се оказва новосъздаденият Спортен клуб “Чавдар” на служителите при Министерството на войната, що се отнася до създаването на класен футболен отбор, не е предоставяло много възможности. Единият път е бил продължителен и криещ определени рискове. Това е пътят на привличането на играчи оттук-оттам и бавното стабилизиране на това, с което военните започват първенството в “Б” софийска група. Вторият път е бил пътят на обединението с някой квартален клуб, играещ в първа дивизия. Именно тази перспектива избират формените началници, поели управлението на “Чавдар”.

Възможностите към онзи момент са били две. Отборът на квартал Хаджи Димитър “Спортист” и “Септември”, представляващ Трети столичен район. Не е случаен фактът, че военните от ЦДВ първоначално предлагат обединение на “Спортист”. Този беден квартален клуб редовно е биел “Левски”, включително и на четвъртфинала от първенството на страната през 1945г. За това предложение един от бившите състезатели на отбора, Иван Атанасов (Ваната), споделя следното: “От военния спортен клуб “Чавдар” ни поканиха да се обединим през 1948г. Искаше ни старият футболист Любомир Ангелов (Старото). Нашите от “Спортист” не се съгласиха. Квартал “Хаджи Димитър” щял да остане без отбор. Направиха най-голямата грешка.”

След провала на опита да бъде осъществено обединение със “Спортист” ръководителите на “Чавдар” започват продължителни преговори със “Септември”, които в крайна сметка завършват с успех. За това решително се оказва приятелството между началника на военния отбор подполковник Иван Мирски и председателя на “Септември” Петър Михайлов, началник на Централния софийски затвор. На 5 май 1948г. се подписва Учредителен договор и се появява “Септември” при ЦДВ, отбор, призван от историята да промени смисъла и съдържанието на футболната игра у нас.

Това са фактите и това е историята. Поредица от събития, произтекли не под диктовката на чужди на играта персони и най-малко в резултат на партийни укази. Всеки етап от времевия отрязък 9 ноември 1944г. – 5 май 1948г., представляващ краткия летопис на “Чавдар”, има своите дълбоки основания, своя вътрешен смисъл и своите конкретни деятели. Своите тогавашни и бъдещи изпълнители, личности, органична част от дружеството, предопределени да формират отбора, да подготвят играта и да разсъждават за процесите и за моделите. За онова, което в специфичните условия е било в състояние да ни прави все по-големи, а футболът, все по-атрактивен, все по-майсторски.

Що се отнася до схемата, реализирана в “Септември” при ЦДВ - ведомствен отбор под шапката на министерство и под опеката на влиятелни фигури в структурата на държавата, този модел не е наш патент. Неговите автори следва да бъдат търсени другаде. Там, където фалшифицирането на историята е превърнато в идеология, където не познават и не желаят да познават фактите, истината.

Петко Суровянски