Последният генерал
04 октомври 2012 13:28
Мнозина се заблуждават твърдейки следното: “Няма ненаказано добро”. Не, няма ненаказана глупост и некомпетентност. За доброто наградата е друга като не е задължително тя да бъде получена тук, където сме за малко. В този ред на мисли съм дълбоко убеден и в още нещо: Само истината може да те направи голям. Лъжата, заблудата, манипулацията винаги завършва с провал. Понякога по-бавно, понякога по-бързо, но винаги по този начин.
Когато Ферарио Спасов се появи в ЦСКА през февруари 2004-а година, броени дни преди началото на пролетния полусезон и го завърши с провал, “специалистите” отсякоха: “Ферарио няма вина, защото не е правил селекция и не е водил подготовка.”. Когато Миодраг Йешич се появи по същия начин през февруари 2005г. и стана шампион “специалистите” казаха: “Йешич стана шампион, защото взе готов отбор.”. Кой подход е верният и при подобни разминавания кое е определящото. Стремежът да бъдеш обективен или желанието да манипулираш, да заблуждаваш?
Изобщо как се стига до истината? С гола теза или с анализ и доказателства? С добросъвестно отношение към фактите или с неприкрито желание да защитаваш своя кумир? Какви са доказателствата на тезата, че през шампионат 2011/2012-а титаните са продали титлата? Има ли такива, вярно ли е това и в крайна сметка докъде ще стигне всеки, който определя мисленето и поведението си с помощта на заблудата и лъжата? Включително заблудата и лъжата, че през 2005/2006-а година Миодраг Йешич е пропилял аванс от 7 точки и еднолично е сдал титлата.
Анализът, обективният анализ на събитията от шампионат 2005/2006, е задължително да бъде направен, защото твърде много хора се опитват да прикрият истината. Опитват се да заблуждават и манипулират. Онова, от което следва да се тръгне при очертаване на всеобхватната, автентична картина на не толкова отдавна произтеклите събития, е играта показана от ЦСКА през есента на 2005г. Продукция превърнала стадион Българска армия в Бродуей на футболната игра. Игра не само невиждана в последно време по родните терени, но и съизмерима с митологизирани институции на европейския футбол. Това уточнение е важно. То иде да подскаже, че преходът от подобно ниво към онова, което след серия от слаби игри позволи на ПФК 1914 да завърши като победител в театъра, наречен български футболен шампионат, не може да бъде продукт на случайности. Абдикацията от титлата с отбор с множество национали има своите очевидни и за разлика от всички услужливо подадени хипотези, обективни причини.
ДЕРБИТО ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2005г.
Всеки опит събитията от шампионат 2005/2006-а да бъдат обяснени без да бъде включено дербито между "червени" и "сини" от есента на 2005г. не е нищо повече от опит да бъде потулена истината. Този "двубой" е до такава степен многозначителен и характерен, че дори само в него могат да бъдат намерени ключовете от всички врати, които желаем да отворим. Преходът от впечатляващото половинчасово присъствие, подпалило подуенската пеналтерия, към схемата "Ела, мечко, изяж ме!", не бе само на часа разгадан от по-интелигентната публика. Той педантично, в рамките на само един мач, показа двете лица на ЦСКА - есенното и пролетното. Страхът на "червените" футболисти да погледнат към вратата на контузения, нестабилен "син" вратар, наследника на Боби Михайлов, показа, че в отбора на Васил Божков съществуват механизми, позволяващи да бъде влияно върху поведението на играчите на терена. Възможност реализирана еднократно през есента и многократно през пролетта.
Вечното дерби, играно в неделя, 11 септември 2005г., е един от трите мача, фигуриращи със звездичка в тираж №73 на Еврофутбол от този ден, т.е. един от трите, които можеха да бъдат играни на сингъл. Този факт, както и възможността да се влияе върху резултата едва ли е случаен. Коефициентите за тази среща имаха следните стойности:
БЪЛ 18:00 642 ЛЕВСКИ - ЦСКА 2.75 2.80 2.10
Победата на ЦСКА над “Ливърпул” на митичния Айнфийлд, както и моментното състояние на отбора, създаде увереност всред залагащите, че шансовете на армейците са несравнимо по-големи. Това очакване бе защитено впоследствие и с онзи половин час игра, в който "червените" наистина играха. Следващите непосредствено от това основателни "сигурни" залози за двойката бяха сериозна причина точно този знак да не излезе и то по твърде странен начин. В държавата Абсурдистан, в държавата с отсъстващи прокуратура, следствие и съд. В държавата, в която далаверите в играта футбол се нищят от генерал, бивш полицай, наказван със служебно несъответствие за опит за уреждане на футболни мачове.
МАЧЪТ МЕЖДУ СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ ОТ СМОЛЯН И ОТ ГЕРЕНА
Мач, игран на 22 октомври 2005г. или броени дни след като "сините" юнаци с помощта и на “червени” глупаци овладяха БФС. Значението на този архи прозрачен "двубой", произвел един от най-големите скандали в родния футбол, е, че маските бяха свалени. Че и на най-наивно вярващите в добрите намерения на четвъртите, е могло да просветне как те смятат да упражняват властта. Експлицитно, брутално проявената тенденция подуенският отбор да употребява сателитите си, а съдиите да стоят в стойка мирно, задължително следваше да доведе до някакви насрещни, адекватни действия. Имаше ли такива?
Категорично не. Не само, че нищо подобно не беше направено, но и всичко сторено в Борисовата градина бе насочено срещу състезаващия се там отбор. Като се започне от войната между треньор и шеф на Надзорен съвет, мине се през разбиването на трудно изградената стабилност в крайната защита и се стигне до серия решения, действия и бездействия, реализирани в синхрон със силите, желаещи шампион да бъде друг.
Практиката от последните години в мафиотизираната среда на родния футбол показа, че всеки път, когато силите са поизравнени, решителна за титлата е пролетта. Есента е за футбол, тя е на треньорите и футболистите, а пролетта - не. Тя е на президентите. Както беше през първенство 98/99г., когато Гриша Ганчев отказа безропотно да предаде титлата си на Насо Сираков и на Чорни. Както беше през 99/2000г., когато поръчковото дуо Узунов-Леков опорочи мача от 13 май на Герена, за да бъде моментално наградено с високи постове във футболната централа. Както беше през 2002/2003г., когато Божков тушира съдийските заслепения и "сини" куфарчета във футболните съблекални със служебната победа срещу Локо Пд. Както стана при единствената титла на черно-белите от града под тепетата през 2003/2004г., когато Жоро Илиев не даде пари за зимна подготовка, защото много добре знаеше, че са му необходими за друго.
Пролетта на 2006г. президентът на отбора от Борисовата градина не предприе нищо. Нищо, което да тушира "сините" изяви от кабинетите на футболната централа. Естествено, не защото не е могъл, а просто защото не е искал.
ОТБОРИ И ТОЧКИ
Мачът, в който всичко лъсна като на длан, бе мачът на Лаута срещу Локо Пд. Този мач ЦСКА задължително трябваше да спечели. Този мач се проведе веднага след като "червените" отстраниха Литекс за купата. Този мач бе срещу един по същество новосформиран отбор, играл повече от час с човек по-малко. От този отбор Васил Божков взе всичко, което можеше да бъде взето като футболисти, но не можа или по-точно, не пожела да му вземе по-простото и по-лесното. Трите точки. Което автоматично превърна срещата в мъчение. Бе мъчение да се гледа как футболистите с "червени" фланелки се мъчат, мъчейки се да не вкарат гол. Срещу точно този противник.
Когато в едно първенство трябва да правиш по-лесното, да губиш и да раздаваш точки, няма как да не стигнеш и до въпроса на кого точно да ги дадеш. На кого ЦСКА в крайна сметка даде точки, за да може шампион да бъде друг?
12.03.2006 - Литекс – ЦСКА 1:1
19.03.2006 - ЦСКА - Беласица (Петрич) 2:2
26.03.2006 - Локомотив (Пловдив) – ЦСКА 1:0
02.04.2006 - ЦСКА – Левски 0:1
19.04.2006 - ЦСКА - Марек (Дупница) 1:1
06.05.2006 - Черно море (Варна) – ЦСКА 0:0
20.05.2006 - Родопа (Смолян) – ЦСКА 1:0
В този списък безпроблемно могат да бъдат открити срещите, завършили според футболната логика и традиции от последно време, както и да бъдат прочетени имената на всички обичайно заподозрени "сини" сателити.
Синхронизацията между "вечните врагове" не вървеше единствено по линия на точкодарителството. Тя се реализираше и в областта на пропагандата. Бос, шефове и говорители в Борисовата градина неуморно повтаряха тезите на подуенските оперативни работници от радиоточки, кабеларки и стенвестничета за някаква провалена подготовка, достатъчна за резултати срещу Литекс, не и Беласица и за некадърника Йешич, достатъчно кадърен да отстрани Байер Леверкузен, да бие Ливърпул на Анфийлд, не и обезкървения Локо Пд на Лаута.
ТИТЛА ЗА КУПА
Изключено е предубедените пропагандатори на тезата за некадърника Йешич да довидят този момент. Това, че като има уговорка на най-високо ниво, задължително има и компенсации, уговорки, като уговорката – подарена титла за ПФК 1914 заради натрупването на достатъчен коефициент за поставен в предварителните кръгове на ШЛ и компенсация купа за ЦСКА. При наличието на подобна уговорка какъв е “добрият” вариант за “сините”? Загуба в директен двубой или отпадане от трети противник? Естествено второто. На 22 март 2006г. в осминафинални двубои за Купата на страната се срещат ЦСКА – Литекс и Черно море – ПФК 1914. ЦСКА побеждава с 1:0, “сините” губят и то след продължение с 3:2.
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
По време на своите европейски изяви и то не само през сезон 2005/2006, ПФК 1914 отлагаше редовно своите мачове у нас с мотивировката участие в ЕКТ. И така до четвъртфинала с Шалке 04, до седмицата, в която пред “сините” се отвори шанс да постигнат нещо повече от постиганото дотогава в Европа. На 30 март 2006г. ПФК 1914 играеше с Шалке в София, на 2 април с ЦСКА и на 6 април реванш с Шалке в Германия. И защо не бе отложен точно този мач с ЦСКА, когато наистина имаше основание да бъде отложен? Отговорът може да бъде само един. Защото подобен сблъсък нямаше, имаше нещо друго.
МОДЕЛЪТ БАТЕ
Не знам по каква причина, но когато “сините” анализатори коментират защо днес ПФК 1914 не е на мястото на БАТЕ, те пропускат един много важен момент. Пропускат да уточнят какво стана с големите пари, които “сините” получиха за участието си в ШЛ. Къде отидоха те, имаше ли ги изобщо или с тях бе погасено някакво задължение? Може би към Чорни, може би към някой друг.
Това, което Йешич даде на ЦСКА през 2005-а година, бе способността да изстисква от наличния ресурс максималното, да намира за всеки двубой възможно най-подходящата схема и да настройва играчите по най-добрия начин. Подобни умения позволиха на Йешич да спечели титла “без да е правил селекция и без да е водил подготовка”, т.е. без обичайното извинение на треньорите, които и със селекция и с подготовка пак успяват да се провалят. Благодарение на Йешич ЦСКА изгради стил и класа, позволили му да отстрани отбор като Байер Леверкузен и да играе като равен с еврошампиона Ливърпул и германския Хамбургер. Фатално за “червените” и за Йешич се оказа това, че футболната централа бе овладяна от паталогично свързани с Подуене персони и че клубът бе управляван от хора способни на уговорки и договорки, хора, които се опитаха да измият ръцете си с последния “червен” генерал. Лично аз не виждам нищо подобно в сега управляващите ЦСКА. Виждам друго. Глупост и некомпетентност, за които пиша отдавна. Глупост и некомпетентност да не бъдат в състояние да подбират точните хора и точната политика. Глупост и некомпетентност, която не от днес и не от вчера се разпорежда в “червения” сектор на обществото и продължава да си въобразява, че заслужава нещо повече от случващото се в момента.
Петко Суровянски
Изобщо как се стига до истината? С гола теза или с анализ и доказателства? С добросъвестно отношение към фактите или с неприкрито желание да защитаваш своя кумир? Какви са доказателствата на тезата, че през шампионат 2011/2012-а титаните са продали титлата? Има ли такива, вярно ли е това и в крайна сметка докъде ще стигне всеки, който определя мисленето и поведението си с помощта на заблудата и лъжата? Включително заблудата и лъжата, че през 2005/2006-а година Миодраг Йешич е пропилял аванс от 7 точки и еднолично е сдал титлата.
Анализът, обективният анализ на събитията от шампионат 2005/2006, е задължително да бъде направен, защото твърде много хора се опитват да прикрият истината. Опитват се да заблуждават и манипулират. Онова, от което следва да се тръгне при очертаване на всеобхватната, автентична картина на не толкова отдавна произтеклите събития, е играта показана от ЦСКА през есента на 2005г. Продукция превърнала стадион Българска армия в Бродуей на футболната игра. Игра не само невиждана в последно време по родните терени, но и съизмерима с митологизирани институции на европейския футбол. Това уточнение е важно. То иде да подскаже, че преходът от подобно ниво към онова, което след серия от слаби игри позволи на ПФК 1914 да завърши като победител в театъра, наречен български футболен шампионат, не може да бъде продукт на случайности. Абдикацията от титлата с отбор с множество национали има своите очевидни и за разлика от всички услужливо подадени хипотези, обективни причини.
ДЕРБИТО ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2005г.
Всеки опит събитията от шампионат 2005/2006-а да бъдат обяснени без да бъде включено дербито между "червени" и "сини" от есента на 2005г. не е нищо повече от опит да бъде потулена истината. Този "двубой" е до такава степен многозначителен и характерен, че дори само в него могат да бъдат намерени ключовете от всички врати, които желаем да отворим. Преходът от впечатляващото половинчасово присъствие, подпалило подуенската пеналтерия, към схемата "Ела, мечко, изяж ме!", не бе само на часа разгадан от по-интелигентната публика. Той педантично, в рамките на само един мач, показа двете лица на ЦСКА - есенното и пролетното. Страхът на "червените" футболисти да погледнат към вратата на контузения, нестабилен "син" вратар, наследника на Боби Михайлов, показа, че в отбора на Васил Божков съществуват механизми, позволяващи да бъде влияно върху поведението на играчите на терена. Възможност реализирана еднократно през есента и многократно през пролетта.
Вечното дерби, играно в неделя, 11 септември 2005г., е един от трите мача, фигуриращи със звездичка в тираж №73 на Еврофутбол от този ден, т.е. един от трите, които можеха да бъдат играни на сингъл. Този факт, както и възможността да се влияе върху резултата едва ли е случаен. Коефициентите за тази среща имаха следните стойности:
БЪЛ 18:00 642 ЛЕВСКИ - ЦСКА 2.75 2.80 2.10
Победата на ЦСКА над “Ливърпул” на митичния Айнфийлд, както и моментното състояние на отбора, създаде увереност всред залагащите, че шансовете на армейците са несравнимо по-големи. Това очакване бе защитено впоследствие и с онзи половин час игра, в който "червените" наистина играха. Следващите непосредствено от това основателни "сигурни" залози за двойката бяха сериозна причина точно този знак да не излезе и то по твърде странен начин. В държавата Абсурдистан, в държавата с отсъстващи прокуратура, следствие и съд. В държавата, в която далаверите в играта футбол се нищят от генерал, бивш полицай, наказван със служебно несъответствие за опит за уреждане на футболни мачове.
МАЧЪТ МЕЖДУ СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ ОТ СМОЛЯН И ОТ ГЕРЕНА
Мач, игран на 22 октомври 2005г. или броени дни след като "сините" юнаци с помощта и на “червени” глупаци овладяха БФС. Значението на този архи прозрачен "двубой", произвел един от най-големите скандали в родния футбол, е, че маските бяха свалени. Че и на най-наивно вярващите в добрите намерения на четвъртите, е могло да просветне как те смятат да упражняват властта. Експлицитно, брутално проявената тенденция подуенският отбор да употребява сателитите си, а съдиите да стоят в стойка мирно, задължително следваше да доведе до някакви насрещни, адекватни действия. Имаше ли такива?
Категорично не. Не само, че нищо подобно не беше направено, но и всичко сторено в Борисовата градина бе насочено срещу състезаващия се там отбор. Като се започне от войната между треньор и шеф на Надзорен съвет, мине се през разбиването на трудно изградената стабилност в крайната защита и се стигне до серия решения, действия и бездействия, реализирани в синхрон със силите, желаещи шампион да бъде друг.
Практиката от последните години в мафиотизираната среда на родния футбол показа, че всеки път, когато силите са поизравнени, решителна за титлата е пролетта. Есента е за футбол, тя е на треньорите и футболистите, а пролетта - не. Тя е на президентите. Както беше през първенство 98/99г., когато Гриша Ганчев отказа безропотно да предаде титлата си на Насо Сираков и на Чорни. Както беше през 99/2000г., когато поръчковото дуо Узунов-Леков опорочи мача от 13 май на Герена, за да бъде моментално наградено с високи постове във футболната централа. Както беше през 2002/2003г., когато Божков тушира съдийските заслепения и "сини" куфарчета във футболните съблекални със служебната победа срещу Локо Пд. Както стана при единствената титла на черно-белите от града под тепетата през 2003/2004г., когато Жоро Илиев не даде пари за зимна подготовка, защото много добре знаеше, че са му необходими за друго.
Пролетта на 2006г. президентът на отбора от Борисовата градина не предприе нищо. Нищо, което да тушира "сините" изяви от кабинетите на футболната централа. Естествено, не защото не е могъл, а просто защото не е искал.
ОТБОРИ И ТОЧКИ
Мачът, в който всичко лъсна като на длан, бе мачът на Лаута срещу Локо Пд. Този мач ЦСКА задължително трябваше да спечели. Този мач се проведе веднага след като "червените" отстраниха Литекс за купата. Този мач бе срещу един по същество новосформиран отбор, играл повече от час с човек по-малко. От този отбор Васил Божков взе всичко, което можеше да бъде взето като футболисти, но не можа или по-точно, не пожела да му вземе по-простото и по-лесното. Трите точки. Което автоматично превърна срещата в мъчение. Бе мъчение да се гледа как футболистите с "червени" фланелки се мъчат, мъчейки се да не вкарат гол. Срещу точно този противник.
Когато в едно първенство трябва да правиш по-лесното, да губиш и да раздаваш точки, няма как да не стигнеш и до въпроса на кого точно да ги дадеш. На кого ЦСКА в крайна сметка даде точки, за да може шампион да бъде друг?
12.03.2006 - Литекс – ЦСКА 1:1
19.03.2006 - ЦСКА - Беласица (Петрич) 2:2
26.03.2006 - Локомотив (Пловдив) – ЦСКА 1:0
02.04.2006 - ЦСКА – Левски 0:1
19.04.2006 - ЦСКА - Марек (Дупница) 1:1
06.05.2006 - Черно море (Варна) – ЦСКА 0:0
20.05.2006 - Родопа (Смолян) – ЦСКА 1:0
В този списък безпроблемно могат да бъдат открити срещите, завършили според футболната логика и традиции от последно време, както и да бъдат прочетени имената на всички обичайно заподозрени "сини" сателити.
Синхронизацията между "вечните врагове" не вървеше единствено по линия на точкодарителството. Тя се реализираше и в областта на пропагандата. Бос, шефове и говорители в Борисовата градина неуморно повтаряха тезите на подуенските оперативни работници от радиоточки, кабеларки и стенвестничета за някаква провалена подготовка, достатъчна за резултати срещу Литекс, не и Беласица и за некадърника Йешич, достатъчно кадърен да отстрани Байер Леверкузен, да бие Ливърпул на Анфийлд, не и обезкървения Локо Пд на Лаута.
ТИТЛА ЗА КУПА
Изключено е предубедените пропагандатори на тезата за некадърника Йешич да довидят този момент. Това, че като има уговорка на най-високо ниво, задължително има и компенсации, уговорки, като уговорката – подарена титла за ПФК 1914 заради натрупването на достатъчен коефициент за поставен в предварителните кръгове на ШЛ и компенсация купа за ЦСКА. При наличието на подобна уговорка какъв е “добрият” вариант за “сините”? Загуба в директен двубой или отпадане от трети противник? Естествено второто. На 22 март 2006г. в осминафинални двубои за Купата на страната се срещат ЦСКА – Литекс и Черно море – ПФК 1914. ЦСКА побеждава с 1:0, “сините” губят и то след продължение с 3:2.
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
По време на своите европейски изяви и то не само през сезон 2005/2006, ПФК 1914 отлагаше редовно своите мачове у нас с мотивировката участие в ЕКТ. И така до четвъртфинала с Шалке 04, до седмицата, в която пред “сините” се отвори шанс да постигнат нещо повече от постиганото дотогава в Европа. На 30 март 2006г. ПФК 1914 играеше с Шалке в София, на 2 април с ЦСКА и на 6 април реванш с Шалке в Германия. И защо не бе отложен точно този мач с ЦСКА, когато наистина имаше основание да бъде отложен? Отговорът може да бъде само един. Защото подобен сблъсък нямаше, имаше нещо друго.
МОДЕЛЪТ БАТЕ
Не знам по каква причина, но когато “сините” анализатори коментират защо днес ПФК 1914 не е на мястото на БАТЕ, те пропускат един много важен момент. Пропускат да уточнят какво стана с големите пари, които “сините” получиха за участието си в ШЛ. Къде отидоха те, имаше ли ги изобщо или с тях бе погасено някакво задължение? Може би към Чорни, може би към някой друг.
Това, което Йешич даде на ЦСКА през 2005-а година, бе способността да изстисква от наличния ресурс максималното, да намира за всеки двубой възможно най-подходящата схема и да настройва играчите по най-добрия начин. Подобни умения позволиха на Йешич да спечели титла “без да е правил селекция и без да е водил подготовка”, т.е. без обичайното извинение на треньорите, които и със селекция и с подготовка пак успяват да се провалят. Благодарение на Йешич ЦСКА изгради стил и класа, позволили му да отстрани отбор като Байер Леверкузен и да играе като равен с еврошампиона Ливърпул и германския Хамбургер. Фатално за “червените” и за Йешич се оказа това, че футболната централа бе овладяна от паталогично свързани с Подуене персони и че клубът бе управляван от хора способни на уговорки и договорки, хора, които се опитаха да измият ръцете си с последния “червен” генерал. Лично аз не виждам нищо подобно в сега управляващите ЦСКА. Виждам друго. Глупост и некомпетентност, за които пиша отдавна. Глупост и некомпетентност да не бъдат в състояние да подбират точните хора и точната политика. Глупост и некомпетентност, която не от днес и не от вчера се разпорежда в “червения” сектор на обществото и продължава да си въобразява, че заслужава нещо повече от случващото се в момента.
Петко Суровянски