Купата на Съветската армия
Жалките изнасилвачи на истината, безумните творци и глашатаи на подуенския фолклор, в своите бълнувания обичат да застъпват тезите, че ние сме създадени по съветски образец, че сме програмирани да известяваме предимствата на комунистическия строй, че ни е била отредена ролята на негова витрина. Дали това е така и дали всичко, което те имат, една година – 1948-а, е достатъчно доказателство за подобни обвинения?
Едва ли. Защото фактите са други и е време тези, които създадоха лъжата, да се запознаят с тях.
Много преди 1948г. се случва едно събитие, в което действително има политически импулс. В което действително има съветски тласък. И това събитие е учредяването на Купата на съветската армия.
Датата е 8 март 1945г. В салона на Военния клуб се провежда българо – съветска среща на физкултурната дружба, учредена в чест на пребиването в София на съветска младежка делегация. Салонът е препълнен. Делегацията включва Н.Данаилов, майор Рижиков, Г.Воденицкая, Н.Троян, Пенкия.
В книгата “Футболен алманах” от 1954г., в която един от съавторите е и известният лефскар Антон Антонов – Тонич, четем следното:
“Героят на Съветския съюз майор Рижиков, посрещнат с нескончаеми ръкоплескания, предаде поздрав на физкултурниците от Съветския съюз. Той запозна софийските спортисти с организацията и състоянието на физкултурата и спорта в СССР.
Съветската делегация донесе скъп дар от Съветската войска: сребърна-кристална купа. Поднасяйки я, водачът на делегацията Н.Данаилов между другото каза:
“От името на физкултурниците на нашата страна и специално на физкултурниците на Централния дом на съветската армия, ви предавам техния горещ, братски, сърдечен привет. Футболистите от ЦДКА поръчаха на нас, съветската младежка делегация, да предадем на българските футболисти тази купа, с желание да бъде предавана на най-добрия футболен отбор на България.”
Годината е 1945-а. Датата – 8 март. Събитието е осъществено в Централния дом на народната армия. Донесена е сребърно-кристална купа на съветската войска, скъп дар, подарен от ЦДКА, от футболистите на съветската армия и е поръчано тя да бъде предавана на най-добрите, на най-преданите, на най-достойните народни синове.
И цялото това по същество политическо събитие, не е успяло да доведе до появата на аналогичен на ЦДКА отбор, до адекватни на посланията действия в една система, в която за всяка заповед има конкретен срок и в която няма и не може да има оправдания за неизпълнението. И това защо? Много просто, защото реализиралата се много по-късно поява на “Септември” при ЦДВ не е била подвластна и не е зависела от политически импулси и политически укази. Защото, ако това беше така, ние щяхме да се появим точно тогава. Точно след това събитие. В оная 1945г. За да имаме отбор подобен на ЦДКА и този отбор да бъде витрината. Включително и на Купата на съветската армия.
Възниква и въпросът. Защо партията не е реализирала този импулс? Защо не са били предприети действия за създаването на един отбор, изразител на духа на новото време? Отговорът отново е лесен. Защото подобен отбор вече е съществувал, той е бил отборът на члена на ЦК на БКП и на Политбюро, отборът на Цола Драгойчева, ПСК “Лефски”. И борбата на партията в лицето на др. Драгойчева и на свързани с нея фигури от комунистическата система, е имала ясни намерения. Да изгради този отбор, да го направи достатъчно силен и достатъчно достоен за сребърно-кристалната купа.
По тази причина очевидно и първият турнир за Купата на съветската армия не завършва през 1945г. Тогава, когато в първенството през 1945г. Лефски отпада на четвъртфинала от Спортист (Хаджи Димитър) с 2:1, а шампион е столичният Локомотив. На 6 май 1946г. обаче на стадион “Юнак” се играе първият финал и в него вече побеждава най-добрият. Първият щастлив и достоен кавалер на Купата на Червената армия, на купата, подарена от футболистите на ЦДКА, е отборът на Лефски. Отборът на др. Цола Драгойчева. До 1950г. в пет поредни първенства “сините” ще триумфират четири пъти в тази надпревара. Впоследствие, през цялата епоха на социализма, именно в това състезание те ще са най-мотивирани и точно там ще постигнат най-големите си успехи.
От дълго време ние, запознатите с историческите факти “червени”привърженици, застъпваме позицията, че именно невежеството е истинската същност на лефскарщината, хранителната среда, която пренаписва историята, фабрикува измислиците, поражда хулите.
В официалния сайт на ПФК Лефски 1914г. е написано: “Купата на съветската армия е подарена от ръководството на окупационните войски на Червената армия през 1946г.”
Няма такова нещо, господа-другари. Вие не си познавате историята, не тачите най-големите си успехи. Въпросната купа е подарена от съветска младежка делегация на 8 март 1945г., с поръката да бъде предавана на “най-добрия”. Нас тогава ни е нямало. Въпросното събитие не е предизвикало нашата поява. Защо? Отговорът е елементарен. Защото вече ви е имало вас. Най-достойните. Отборът на ремсистите и комунистите, които, според един от вашите председатели, Ангел Бързашки, сте провеждали нелегалните си събрания по пейките на стадиона и старата власт се е дразнела, знаейки че Лефски е “свърталище на прогресивни елементи”. Имало ви е вас, отборът на др. Цола Драгойчева, член на ЦК на БКП и министър в Министерството на пощите, телеграфите и телефоните. Вас, отборът с 4 от 6 титли до 1950г. и с 4 от 5 купи на Червената армия. Вече са ви били направили. ПСК Лефски, отборът на всички власти и режими.
Петко Суровянски