Вересиите на съдбата
Някои събития, някои неща около футболната игра често ни карат да си мислим, че този спорт не е арена на чистата случайност, че и тук, в тази, според някои незначителна сфера на обществената дейност, има съдба и провидение.
През април 1997г. на стадион “Георги Аспарухов” се играе четвъртфиналната среща от Купата на България между Лефски 1914 и Литекс. Първият мач е завършил 2:0 за ловчанлии, а в София те първи отбелязват гол. На почивката при резултат 0:1 полицейският кордон пропуска в съдийската стая трима висаджии, което сериозно повлиява на поведението на хората в черно през втората част. В 94-та минута на срещата Мариан Христов получава схващане и Росен Кирилов колегиално изкарва топката в тъч. Зайцев изпълнява страничното хвърляне, но подава не на съперника, а на своя съотборник Велев, който центрира към наказателното поле на втородивизионния отбор. Иванков посреща топката и в последвалото меле Тонов вкарва решителния четвърти гол. Радост, неописуема радост цари по трибуните на стадиона, който след този мач е затворен за ремонтни дейности. Лефски стига до финала на турнира, където губи безапелационно от шампиона на страната ЦСКА с 3:1.
През май 1999г.в първи мач след реконструкцията на стадиона се играе решителният за титлата двубой отново между Лефски и Литекс. В 91-та минута на двубоя, при 0:0, Живко Желев е фаулиран от Георги Иванов-Гонзо и преди да падне на земята изчиства топката в тъч. Радуканов изпълнява статичното положение като не връща топката на “оранжевите”, а я подава на своя съотборник Илиан Илиев, който е спънат близо до нак.поле на противника. Следва центриране, отчаян плонж на напусналия вратата си Иванков, който стреля с глава, но топката излиза в аут. Този мач предопределя и съдбата на шампионската титла, която за поредна година се изплъзва на “сините”.
На 11 април 1999г. на стадион Осогово в Кюстендил местният Велбъжд играе с ЦСКА. Полувремето завършва с гол в полза на армейците. При излизането за второто полувреме в коридора на стадиона изпреварилите останалите свои съотборници Адалберт Зафиров и Ивайло Иванов са пресрещнати от четири лица в черни кожени якета. Зафето успява да се отскубне след един-два удара, но вратарят на ЦСКА е повален на земята. Падналият на земята футболист е малтретиран преди появата на останалите от отбора да принуди нападателите да напуснат мястото на инцидента. “Червените” се прибират в съблекалнята и отказват да изпълнят нареждането на главния съдия Атанас Узунов незабавно да излязат за второто полувреме. След 15 минути изчакване Узунов дава края на мача. В БФС идва ред на голямото умуване имало ли е инцидент или не е имало. Извадените медицински на по-леко пострадалия Зафиров и на по-тежко пострадалия Иванов, със съмнения за комоцио и насядания около устата и окото, не хващат дикиш. Според полицейската разстановка, извършена от началника на РДВР-Кюстендил полк. Стойчо Стойчевски, не е имало възможност за побой, независимо, че един полицай е видял вратаря на ЦСКА да седи на земята. Липсва и мотив отборът на ЦСКА да предприема каквито и да било действия в посока на симулативни прояви след като “червените” са твърде назад в класирането, шампионатът е отдавна отписан, а освен това и водят в резултата след първото полувреме. Само преди година, на същия стадион и на същия двубой, е бит тогавашният председател на съдийската комисия Борислав Александров, при което обяснението на висаджиите е, че се бил спънал по стълбите. Както винаги в подобни заплетени ситуации, незасягащи явно фаворизирани отбори, БФС постъпва по “соломоновски”. Двубоят е анулиран като и на двата отбора се присъждат 0 точки.
Броени дни след този мач сляпата съдба избира в полуфинален двубой за купата на България да играят отборите на … ЦСКА и Велбъжд. Първият двубой се играе на Армията и завършва с минималното 1:0. Мачът реванш следва да се проведе на злополучния кюстендилски стадион. Висаджиите се виждат вече на финала след като успяват да отбележат два гола, но в 85-та минута младата надежда Бербатов е в прегръдките на съотборниците си. Малко по-късно е отбелязан и втори гол за 2:2.
Случайност или справедливост, налагана от съдбата през главите на малки, самозабравили се човечета, въобразяващи си, че са господари на света, в който съществуват и на събитията, които се случват в него?
Петко Суровянски
През май 1999г.в първи мач след реконструкцията на стадиона се играе решителният за титлата двубой отново между Лефски и Литекс. В 91-та минута на двубоя, при 0:0, Живко Желев е фаулиран от Георги Иванов-Гонзо и преди да падне на земята изчиства топката в тъч. Радуканов изпълнява статичното положение като не връща топката на “оранжевите”, а я подава на своя съотборник Илиан Илиев, който е спънат близо до нак.поле на противника. Следва центриране, отчаян плонж на напусналия вратата си Иванков, който стреля с глава, но топката излиза в аут. Този мач предопределя и съдбата на шампионската титла, която за поредна година се изплъзва на “сините”.
На 11 април 1999г. на стадион Осогово в Кюстендил местният Велбъжд играе с ЦСКА. Полувремето завършва с гол в полза на армейците. При излизането за второто полувреме в коридора на стадиона изпреварилите останалите свои съотборници Адалберт Зафиров и Ивайло Иванов са пресрещнати от четири лица в черни кожени якета. Зафето успява да се отскубне след един-два удара, но вратарят на ЦСКА е повален на земята. Падналият на земята футболист е малтретиран преди появата на останалите от отбора да принуди нападателите да напуснат мястото на инцидента. “Червените” се прибират в съблекалнята и отказват да изпълнят нареждането на главния съдия Атанас Узунов незабавно да излязат за второто полувреме. След 15 минути изчакване Узунов дава края на мача. В БФС идва ред на голямото умуване имало ли е инцидент или не е имало. Извадените медицински на по-леко пострадалия Зафиров и на по-тежко пострадалия Иванов, със съмнения за комоцио и насядания около устата и окото, не хващат дикиш. Според полицейската разстановка, извършена от началника на РДВР-Кюстендил полк. Стойчо Стойчевски, не е имало възможност за побой, независимо, че един полицай е видял вратаря на ЦСКА да седи на земята. Липсва и мотив отборът на ЦСКА да предприема каквито и да било действия в посока на симулативни прояви след като “червените” са твърде назад в класирането, шампионатът е отдавна отписан, а освен това и водят в резултата след първото полувреме. Само преди година, на същия стадион и на същия двубой, е бит тогавашният председател на съдийската комисия Борислав Александров, при което обяснението на висаджиите е, че се бил спънал по стълбите. Както винаги в подобни заплетени ситуации, незасягащи явно фаворизирани отбори, БФС постъпва по “соломоновски”. Двубоят е анулиран като и на двата отбора се присъждат 0 точки.
Броени дни след този мач сляпата съдба избира в полуфинален двубой за купата на България да играят отборите на … ЦСКА и Велбъжд. Първият двубой се играе на Армията и завършва с минималното 1:0. Мачът реванш следва да се проведе на злополучния кюстендилски стадион. Висаджиите се виждат вече на финала след като успяват да отбележат два гола, но в 85-та минута младата надежда Бербатов е в прегръдките на съотборниците си. Малко по-късно е отбелязан и втори гол за 2:2.
Случайност или справедливост, налагана от съдбата през главите на малки, самозабравили се човечета, въобразяващи си, че са господари на света, в който съществуват и на събитията, които се случват в него?
Петко Суровянски