Организация и глупост
28 април 2009 18:44
За съжаление не само няма кой да разсъждава за процесите и за причините на процесите, на неудачите, на пропилените възможности, на пропуските, но и когато това се направи няма кой и да се опита да вникне в анализа, да стъпи на здраво място и да започне да се опитва да съгражда. Като последица на това и резултатите са многозначителни, те непрекъснато се материализират по един и същ начин без да успяват да навредят на само едно нещо. На вярата. На сляпата вяра.
От години повтарям, че играта в Бг варианта си продължава да се самолинчува и самоубива под два кръста. В синия сектор това е ОРГАНИЗАЦИЯТА, а в червения ГЛУПОСТТА. Така ли е? Ами така е, защото, първо, с уредени мачове и организации е изключено да изградиш каквато и да било класа и защото колкото и да им се вижда непонятно на някои футболът е високо интелектуална проява и когато в нея отсъства ннтелектът си абсолютно, тотално, необратимо обречен.
Наскоро написах един материал, в който защитих историческото право на ЦСКА да стопанисва базата Червено знаме и жизненоважното й значение за формирането на значим отбор. И какво последва от това? Абсолютно нищо. Глас в пустиня. ПФК 1914 употребява колосални усилия, мобилизира всички свои звена и ресурси, за да сложи ръка върху нещо, което никога не е било негово, което принадлежи на полицията, на държавата, обаче никой извън мен не се трогва, когато с нечистоплътни намерения се опитват да му вземат неговото. Онова, което не представлява само скъпоструващ имот на уникално място, но и изключителна възможност и перспектиа за изграждането на значим отбор. Онова, благодарение на което ЦСКА е дал на играта Любо Пенев, Емо Костадинов, Димитър Бербатов и което може да даде още много подобни имена. Ултрасите си играят на някакви игрички срещу интернет хулиганите, макар че не те мятат бомбите и осакатяват хората, червените журналисти си пишат текстчетата срещу ПФК 1914, ВИП персоните по червените фенклубове обичат да се говори за тях в редките случаи, когато има повод да се сещаме, че има цесекари и в парламента, и на други подобни места и в цялата тази безполезна маса няма нито един, който да осъзнае, че в момента най-важното за ЦСКА е именно това. Да успее да се пребори за неговата си база. За Червено знаме. Защото сега е моментът за тази борба и защото утре ще бъде късно.
Покрай този момент и аз имам всички основания да отбележа, че т.нар. журналисти-цесекари ветерани са журналисти от ексхибиционистичен тип с егоцентрични намерения. И това е прекрасно видно не само от темите и съдържанието на статиите им, но и от резултатите и последиците на техните изяви. Видно е от това, че покрай сбърканите им подходи и неумелите им действия подуенският фолклор успя да превземе общественото съсзнание и да създаде идеологическата основа за множество репресии насочени срещу ЦСКА. Видно е от това, че 20 години не им стигнаха, за да успеят да превърнат червената общност в адекватна на новото време структура, в работещо общество. Видно е от това, че в критичните моменти журналистическите им пера не се протвопоставяха на негативните намерения и тенденции, а активно им съдействаха.
Осъзнава ли се, че по времето на Илия Павлов в неговото АД акциите бяха разпределени по следния начин – 96% на Общото събрание и 4% персонално на Христо Стоичков? Осъзнава ли се каква възможност бе това, която бе пропиляна покрай ширещата се и упражняваща се в дребнотемие глупост. Спомня ли си някой за събранията по 12 минути през лятото на 1999г., целящи „подобряване на членската маса“ и сеща ли се някой да зададе въпроса до какво доведе това подобрение? Покрай събития като 13 май 2000г., покрай събития на Армията да свири Мишел Пиро, а на Герена Леков-Узунов, покрай това ЦСКА да играе решителен за титлата мач със състезатели подписали предварителен договор с отбора от другата страна? А сеща ли се някой извън мен да попита Георги Атанасов с кой акъл седна на една маса с четвъртите, за да маха Батето и да дава на ПФК 1914 онзи административен плацдарм, без който нямаше да го има нито четвъртфинала в УЕФА, нито синята титла от 2006г., нито пък разбиването на отбора победил еврошампиона на неговия Айнфийлд.
В крайна сметка в настоящия момент има нещо много по-важно от този шампионат и от тази шампионска титла и то е базата Червено знаме. Защото шампионат има всяка година, а Червено знаме е едно. Защото не сме малко тези, които сме играли с червената фланелка на този стадион. Защото някои без да срещнат противодействие откраднаха армейската история, подмениха я с безумни и малоумни лъжи, после някои други започнаха да подменят отговорните хора с егоцентрично разсъждаващи и пиещи живителните червени сокове субекти, а в момента по някакви съмнителни схеми се готвят да вземат и Червено знаме. И какво ще оставят накрая? Безхаберието и глупостта. Защото те не струват нищо и защото никой не се интересува от тях.
Петко Суровянски
Покрай този момент и аз имам всички основания да отбележа, че т.нар. журналисти-цесекари ветерани са журналисти от ексхибиционистичен тип с егоцентрични намерения. И това е прекрасно видно не само от темите и съдържанието на статиите им, но и от резултатите и последиците на техните изяви. Видно е от това, че покрай сбърканите им подходи и неумелите им действия подуенският фолклор успя да превземе общественото съсзнание и да създаде идеологическата основа за множество репресии насочени срещу ЦСКА. Видно е от това, че 20 години не им стигнаха, за да успеят да превърнат червената общност в адекватна на новото време структура, в работещо общество. Видно е от това, че в критичните моменти журналистическите им пера не се протвопоставяха на негативните намерения и тенденции, а активно им съдействаха.
Осъзнава ли се, че по времето на Илия Павлов в неговото АД акциите бяха разпределени по следния начин – 96% на Общото събрание и 4% персонално на Христо Стоичков? Осъзнава ли се каква възможност бе това, която бе пропиляна покрай ширещата се и упражняваща се в дребнотемие глупост. Спомня ли си някой за събранията по 12 минути през лятото на 1999г., целящи „подобряване на членската маса“ и сеща ли се някой да зададе въпроса до какво доведе това подобрение? Покрай събития като 13 май 2000г., покрай събития на Армията да свири Мишел Пиро, а на Герена Леков-Узунов, покрай това ЦСКА да играе решителен за титлата мач със състезатели подписали предварителен договор с отбора от другата страна? А сеща ли се някой извън мен да попита Георги Атанасов с кой акъл седна на една маса с четвъртите, за да маха Батето и да дава на ПФК 1914 онзи административен плацдарм, без който нямаше да го има нито четвъртфинала в УЕФА, нито синята титла от 2006г., нито пък разбиването на отбора победил еврошампиона на неговия Айнфийлд.
В крайна сметка в настоящия момент има нещо много по-важно от този шампионат и от тази шампионска титла и то е базата Червено знаме. Защото шампионат има всяка година, а Червено знаме е едно. Защото не сме малко тези, които сме играли с червената фланелка на този стадион. Защото някои без да срещнат противодействие откраднаха армейската история, подмениха я с безумни и малоумни лъжи, после някои други започнаха да подменят отговорните хора с егоцентрично разсъждаващи и пиещи живителните червени сокове субекти, а в момента по някакви съмнителни схеми се готвят да вземат и Червено знаме. И какво ще оставят накрая? Безхаберието и глупостта. Защото те не струват нищо и защото никой не се интересува от тях.
Петко Суровянски