Войната на световете
09 април 2009
“Западният модел на свободата е нещо позитивно и универсално приложимо, въпреки че може да има и вариации, които да отразяват културни и други специфични условия. Но навярно най-важната определяща характеристика на този модел е това, че е основан върху ИСТИНАТА” Маргарет Тачър
Няма да открия топлата вода като формулирам тезата, че спорът между сини и червени не е просто битово предизвикателство. Той е противостоене и противоборство. На ценностни системи, на духовни нагласи, на поведенчески модели, а в своята последна и завършена фаза и на исторически епохи. В този сблъсък червените и то не отскоро, и не по силата на неосъзнати самоопределения, покриват характеристиките на късната модерност. Един социологичен термин, който за съжаление не е в състояние да разкрие цялата гама от актуални културни проекции, в които са налице и нормите на християнския морал и принципите на съвременната демокрация.
От другата страна се разпознават първосигнални индивиди, пребиваващи по силата на житейските им нагласи в един преодолян стадий от човешката история, разположен между анархизма и комунизма в неговия сталинов вариант. Това, че тези идеологии не се декларират официално в тези среди или че е възможно да се намерят и хора, които да възнегодуват от подобна, основана на солидни основания констатация, не значи нищо повече от това, че в страната Лефскария саморефлексията е абсолютно невъзможен процес. Що се отнася до валидността на това определение то може да бъде лесно доказано на базата дори на един единствен показател. Отношението към ИСТИНАТА.
В брой 57 на ММ от 27 февруари 2003г., в рубриката “Наблюдател”, попадаме и на следното откровение, излязло изпод перото на видния тълкувател на лефскарското житие-битие, бившият директор на “Меридиан мач” Жаклин Михайлов: “Връщаме се в първенство 1998-1999г., когато Левски и Литекс по всевъзможни начини си уредиха мачовете от пролетния полусезон и накрая всичко се реши в директния мач на Герена.”
Мнозина от нас си спомнят не толкова далечните пролетни дни на 1999г., в които бяха кристално ясни всички основания, които позволиха на бат Геле да стигне до 14 победи и 1 равен, равен на загуба, преди от “Тодорини кукли” деликатно да го подсетят, че не им върши работа. И въпреки ясните индикации тогава не се намери убеден лефскар, който да бъде в състояние да признае очевидното. Синята организация. Оказва се обаче, че и те, които уверено отричаха, много добре са знаели как стоят нещата. И като тогава са твърдели нещо, в което сами не са вярвали, значи онова, което са лансирали, е била именно лъжата. Разбира се не само за 1999-а година. Защото точно тогава бе изрепетирано всичко, заради което опасният за националната сигурност Чорни се появи в държавния отбор. За да възтържествува в три последователни първенства моделът Мтел лига и за да може персони като Иван Леков да заслужат своите високи постове във федерации, партии и държавни структури.
Едва ли би трябвало да очакваме от хора, изостанали покрай милиционерщината и лефскарщината от духовните достижения на съвременната цивилизация да знаят, че истината е всичко друго, но не и разменна монета за поредната лъжа. Че тя може да бъде Чистилище за онези, в които е все още жива съвестта. Че е в състояние да прави големия още по-голям и че само жалките и слабите се страхуват от нея. Случайното и изключително рядкото докосване на сините пера до истината е тотално херметизирано и не е в състояние да даде началото на нищо. На никакви следващи въпроси и обвинения, на никакво желание да се стигне до дъното, до цялата истина, до тържеството на другото време и другите порядки извън делата и времето на мафията. При очевидното отсъствие на страх от Бога в света на сталиновия нихилизъм е валидна лъжата. Златинтепсиевото прозрение след една загуба от Славия на Герена отправено към своите: “И те значи ни излъгаха”, не е нито случайно, нито спорадично. То е чисто и просто подуенското битие.
Естествено, че цялата позорна същност на лефскарския мироглед получава благодатни възможности за изява именно в критичните периоди на историята, в епохите, в които и морала, и правото са в упадък, и на обществената повърхност успява да изплува мръсната пяна. В подобен момент, в степента, в която успяват да бъдат обективизирани криминалните “сини” нагласи, в същата степен се надига и вълната на лъжата и на демагогията. Тази вълна залива всичко. От подмяната на истината за действителните събития, действителната същност и действителния принос на ЦСКА в развитието на родния футбол, до някои опити благодарение на лъжата да бъдат постигнати комерсиални цели. В инициативи като класациите за футболист на годината или като онова, което изплака преди време старши треньорът на Уест Хям Глен Родър, по повод на последователно тиражирани опити да бъде заблуден някой: “Няма истина в тези слухове и няма какво да коментирам по този въпрос, защото тези новини са пуснати от агенти с цел да използват Уест Хям, за да намерят отбор на Иванов в Англия. Това не ми харесва, но не мога нищо да направя по този въпрос”.
По най-естествен начин тази нагласа, нагласата благодарение на която ПФК 1914 продължава да бъде последния непобеден бастион на комунизма, последна пристан и утеха на категорично свързани с предишния режим номенклатурчици и доносници, се динамизира всеки път, когато милиционерският отбор усеща, че чердженцето му се изплъзва изпод краката. Когато не успява да материализира криминалната си природа. В случаи като настоящия, когато от Подуяне е подхваната безпрецедентна и немислима за който и да било друг роден отбор кампания, прозрачна откъм цели и нагла откъм съдържание. Вой, скърцане със зъби и яростни заплахи, покрай които за пореден път не друг, а истината е останала най-поругана.
Защото на Подуяне много бързо са забравили как победиха пловдивския Локомотив и варненския Черно море есента, защото не са видели нарушението на Гонзо за дузпа през първото полувреме, защото покрай претенциите си не отчитат, че Христосков има идеална видимост и че защитникът на домакините е точно на границата на наказателното поле, защото няма как да осъзнаят и че дузпите на ЦСКА не само, че ги има, но че е спестена и още една. В крайна сметка, защото точно заради тях цялото ни общество трябва да се занимава с темата дузпа и с темата за видиотяването на жалкото им отборче. Успяло през лятото на базата на служебен евролиценз да осъществи титаничните подвизи срещу БАТЕ и Жилина без дори и това да успее да го отрезви. Да го накара да спре да замърсява общественото съзнание с параноите на своите патрони и благодетели, на своите говорители и президенти, все хора с характерна, многозначителна биография, призраци от епохата на сталинизма. Заради което и продължават да отварят много работа на съдбата и на нас, воините на късната модерност. Да чистим синия боклук.
Петко Суровянски
От другата страна се разпознават първосигнални индивиди, пребиваващи по силата на житейските им нагласи в един преодолян стадий от човешката история, разположен между анархизма и комунизма в неговия сталинов вариант. Това, че тези идеологии не се декларират официално в тези среди или че е възможно да се намерят и хора, които да възнегодуват от подобна, основана на солидни основания констатация, не значи нищо повече от това, че в страната Лефскария саморефлексията е абсолютно невъзможен процес. Що се отнася до валидността на това определение то може да бъде лесно доказано на базата дори на един единствен показател. Отношението към ИСТИНАТА.
В брой 57 на ММ от 27 февруари 2003г., в рубриката “Наблюдател”, попадаме и на следното откровение, излязло изпод перото на видния тълкувател на лефскарското житие-битие, бившият директор на “Меридиан мач” Жаклин Михайлов: “Връщаме се в първенство 1998-1999г., когато Левски и Литекс по всевъзможни начини си уредиха мачовете от пролетния полусезон и накрая всичко се реши в директния мач на Герена.”
Мнозина от нас си спомнят не толкова далечните пролетни дни на 1999г., в които бяха кристално ясни всички основания, които позволиха на бат Геле да стигне до 14 победи и 1 равен, равен на загуба, преди от “Тодорини кукли” деликатно да го подсетят, че не им върши работа. И въпреки ясните индикации тогава не се намери убеден лефскар, който да бъде в състояние да признае очевидното. Синята организация. Оказва се обаче, че и те, които уверено отричаха, много добре са знаели как стоят нещата. И като тогава са твърдели нещо, в което сами не са вярвали, значи онова, което са лансирали, е била именно лъжата. Разбира се не само за 1999-а година. Защото точно тогава бе изрепетирано всичко, заради което опасният за националната сигурност Чорни се появи в държавния отбор. За да възтържествува в три последователни първенства моделът Мтел лига и за да може персони като Иван Леков да заслужат своите високи постове във федерации, партии и държавни структури.
Едва ли би трябвало да очакваме от хора, изостанали покрай милиционерщината и лефскарщината от духовните достижения на съвременната цивилизация да знаят, че истината е всичко друго, но не и разменна монета за поредната лъжа. Че тя може да бъде Чистилище за онези, в които е все още жива съвестта. Че е в състояние да прави големия още по-голям и че само жалките и слабите се страхуват от нея. Случайното и изключително рядкото докосване на сините пера до истината е тотално херметизирано и не е в състояние да даде началото на нищо. На никакви следващи въпроси и обвинения, на никакво желание да се стигне до дъното, до цялата истина, до тържеството на другото време и другите порядки извън делата и времето на мафията. При очевидното отсъствие на страх от Бога в света на сталиновия нихилизъм е валидна лъжата. Златинтепсиевото прозрение след една загуба от Славия на Герена отправено към своите: “И те значи ни излъгаха”, не е нито случайно, нито спорадично. То е чисто и просто подуенското битие.
Естествено, че цялата позорна същност на лефскарския мироглед получава благодатни възможности за изява именно в критичните периоди на историята, в епохите, в които и морала, и правото са в упадък, и на обществената повърхност успява да изплува мръсната пяна. В подобен момент, в степента, в която успяват да бъдат обективизирани криминалните “сини” нагласи, в същата степен се надига и вълната на лъжата и на демагогията. Тази вълна залива всичко. От подмяната на истината за действителните събития, действителната същност и действителния принос на ЦСКА в развитието на родния футбол, до някои опити благодарение на лъжата да бъдат постигнати комерсиални цели. В инициативи като класациите за футболист на годината или като онова, което изплака преди време старши треньорът на Уест Хям Глен Родър, по повод на последователно тиражирани опити да бъде заблуден някой: “Няма истина в тези слухове и няма какво да коментирам по този въпрос, защото тези новини са пуснати от агенти с цел да използват Уест Хям, за да намерят отбор на Иванов в Англия. Това не ми харесва, но не мога нищо да направя по този въпрос”.
По най-естествен начин тази нагласа, нагласата благодарение на която ПФК 1914 продължава да бъде последния непобеден бастион на комунизма, последна пристан и утеха на категорично свързани с предишния режим номенклатурчици и доносници, се динамизира всеки път, когато милиционерският отбор усеща, че чердженцето му се изплъзва изпод краката. Когато не успява да материализира криминалната си природа. В случаи като настоящия, когато от Подуяне е подхваната безпрецедентна и немислима за който и да било друг роден отбор кампания, прозрачна откъм цели и нагла откъм съдържание. Вой, скърцане със зъби и яростни заплахи, покрай които за пореден път не друг, а истината е останала най-поругана.
Защото на Подуяне много бързо са забравили как победиха пловдивския Локомотив и варненския Черно море есента, защото не са видели нарушението на Гонзо за дузпа през първото полувреме, защото покрай претенциите си не отчитат, че Христосков има идеална видимост и че защитникът на домакините е точно на границата на наказателното поле, защото няма как да осъзнаят и че дузпите на ЦСКА не само, че ги има, но че е спестена и още една. В крайна сметка, защото точно заради тях цялото ни общество трябва да се занимава с темата дузпа и с темата за видиотяването на жалкото им отборче. Успяло през лятото на базата на служебен евролиценз да осъществи титаничните подвизи срещу БАТЕ и Жилина без дори и това да успее да го отрезви. Да го накара да спре да замърсява общественото съзнание с параноите на своите патрони и благодетели, на своите говорители и президенти, все хора с характерна, многозначителна биография, призраци от епохата на сталинизма. Заради което и продължават да отварят много работа на съдбата и на нас, воините на късната модерност. Да чистим синия боклук.
Петко Суровянски