Абсурдите на мафията
Когато една теза е вярна, тя няма нужда да търси доказателства. Доказателствата се появяват сами и то непрекъснато. От този характер е една теза, която лансирам вече десетилетие. Тезата, че в условията на непреследвани от морала и правото криминални прояви, в условията на организирана престъпност, превзела властта, включително футболната власт, ключът към истината е абсурдът. Абсурдно е да изгониш треньор след 14 победи и един равен, освен ако не той е причината за този успех. Абсурдно е и изпълнителният ти директор да се губи по сафарита вместо да присъства на стадиона в най-важните за клуба мачове, при положение, че няма сериозна причина да знае, че този път ще отсъства най-важното, онова, което обикновено носи победата. Днес, когато стана ясно, че Литекс и ПФК 1914 ще отложат мача си от третия кръг на “А” група заради реванша на сините с Дебрецен, няма как да не си припомним още един абсурд.
След като през сезон 2005/2006 отборът ПФК 1914 отложи всичко, което можеше да бъде отложено заради белязано от късмет и съдийски подаръци шествие в турнира на УЕФА, дойде най-важната седмица в синия летопис. Седмицата, която можеше да преобърне случилото се и случващото се в него в оскъдната му на значими европейски победи съдба. На 30 март отборът на Чорни трябваше да играе домакински четвъртфинал с Шалке 04. На 2 април дерби с ЦСКА, определящо лидера в шампионата. На 6 април реванша с миньорите в Германия. И... тогава... ПФК 1914 дори не пожела мача му в “А” група да бъде отложен. Защо? Много просто, защото тогава в Лефски е имало хора, които са знаели как ще завършат, как трябва да завършат тези “двубои”. Знаели са, че ЦСКА ще продължи да сдава титлата заради вече постигнатия коефициент, отреждащ на сините място сред поставените в квалификациите за ШЛ, както и са знаели, че УЕФА предпочита да спрат до тук. До този четвъртфинал, за който вече се бяха класирали четири отбора от бившия социалистически блок.
“7 дни спорт”: “УЕФА не иска второ чудо от Изтока. Миналата година ЦСКА (Москва) взе купата. Сега това няма да се повтори. УЕФА се учи от грешките си. Хората взеха мерки и се постараха да прецакат и Левски, и Зенит. Часове след българите бяха порязани и руснаците. И двата отбора, по всичко личи, вече нямат шанс за полуфинал. Ролята на палач на Зенит изпълни съдията от Люксембург Алан Хамер. Той измисли дузпа при 1:1 в 53-ата минута, когато Кануте стъпи върху топката и падна. Съдията видя нарушение - дузпа и червен картон за "виновника" Хаген. Марти вкара, а играчите на Зенит, останали с човек по-малко, издъхнаха. Накрая, в 90-ата минута, руснаците вече бяха само 9. Изгонен бе и Аршавин, който не успя да сдържи нервите си пред съдийския произвол.”
Някои от коментарите в същия вестник: “Безобразие на хомосексуалист. Българи, вижте какво ни чака в Европа, бесен е босът на Левски”, “Влади Въргала: Райли да си надене топките на кактус”, “Андрей Арнаудов: Въртим френска любов на западняците и те ни оправят”.
На този фон: “Настроението на Наско Сираков контрастираше с това на Тодор Батков. Той бе относително спокоен. "Казах на момчетата в съблекалнята, че след като са на четвърфинал в Европа, трябва да се държат по европейски и да не нападат съдията", бяха първите думи на изпълнителния директор.” (“7 дни спорт”)
Същата линия на поведение, която през следващия сезон бе подобаващо наградена от УЕФА, поддържаше и треньорът Стоилов на реванша в Германия. В 25-та минута Емил Ангелов вкарва гол и ПФК 1914 повежда в резултата. В 59-тата минута Линколн изравнява и чак тогава Мъри се “сеща” да вкара играчи, които са в състояние да решат мача – 62-а минута Христо Йовов и 65-а Димитър Телкийски.
Що се отнася до ЦСКА, в онази богата на събития година, още един спомен. През пролетта на 2003г. армейците стигнаха до титлата включително и като Жороилиевият Локо Пд не се яви на мача с червените. През пролетта на 2006г. Васил Божков взе от Емил Наков всички останали читави играчи на пловдивските железничари, не и трите точки. Точно преди мача с ПФК 1914. Заради онова, което се знае от всеки цесекар и което обяснява и споменатия вече абсурд. Защото тогава, през периода 30 март – 6 април 2006г., ПФК 1914 е нямал причини да отлага каквото и да било. Без значение, че това може би е изглеждало на някого като най-важната седмица в неговата история.
Петко Суровянски
“7 дни спорт”: “УЕФА не иска второ чудо от Изтока. Миналата година ЦСКА (Москва) взе купата. Сега това няма да се повтори. УЕФА се учи от грешките си. Хората взеха мерки и се постараха да прецакат и Левски, и Зенит. Часове след българите бяха порязани и руснаците. И двата отбора, по всичко личи, вече нямат шанс за полуфинал. Ролята на палач на Зенит изпълни съдията от Люксембург Алан Хамер. Той измисли дузпа при 1:1 в 53-ата минута, когато Кануте стъпи върху топката и падна. Съдията видя нарушение - дузпа и червен картон за "виновника" Хаген. Марти вкара, а играчите на Зенит, останали с човек по-малко, издъхнаха. Накрая, в 90-ата минута, руснаците вече бяха само 9. Изгонен бе и Аршавин, който не успя да сдържи нервите си пред съдийския произвол.”
Някои от коментарите в същия вестник: “Безобразие на хомосексуалист. Българи, вижте какво ни чака в Европа, бесен е босът на Левски”, “Влади Въргала: Райли да си надене топките на кактус”, “Андрей Арнаудов: Въртим френска любов на западняците и те ни оправят”.
На този фон: “Настроението на Наско Сираков контрастираше с това на Тодор Батков. Той бе относително спокоен. "Казах на момчетата в съблекалнята, че след като са на четвърфинал в Европа, трябва да се държат по европейски и да не нападат съдията", бяха първите думи на изпълнителния директор.” (“7 дни спорт”)
Същата линия на поведение, която през следващия сезон бе подобаващо наградена от УЕФА, поддържаше и треньорът Стоилов на реванша в Германия. В 25-та минута Емил Ангелов вкарва гол и ПФК 1914 повежда в резултата. В 59-тата минута Линколн изравнява и чак тогава Мъри се “сеща” да вкара играчи, които са в състояние да решат мача – 62-а минута Христо Йовов и 65-а Димитър Телкийски.
Що се отнася до ЦСКА, в онази богата на събития година, още един спомен. През пролетта на 2003г. армейците стигнаха до титлата включително и като Жороилиевият Локо Пд не се яви на мача с червените. През пролетта на 2006г. Васил Божков взе от Емил Наков всички останали читави играчи на пловдивските железничари, не и трите точки. Точно преди мача с ПФК 1914. Заради онова, което се знае от всеки цесекар и което обяснява и споменатия вече абсурд. Защото тогава, през периода 30 март – 6 април 2006г., ПФК 1914 е нямал причини да отлага каквото и да било. Без значение, че това може би е изглеждало на някого като най-важната седмица в неговата история.
Петко Суровянски