Отново на кръстопът
19 февруари 2012 19:21
Една от големите причини за нерадостната съдба на червения отбор е тази, че при него лудите продължават да лудуват, а умните съвсем ги няма. Защо? Ами защото лудите и користолюбивите по природа са надарени с огромна енергия, без която не би било възможно да реализират своята природа. Веднъж овладели някаква структура те никога не биха признали, че имат нужда от повече сиво вещество в своите редици. Подобни хора за тях са заплаха. В ЦСКА и навсякъде около нас.
Футболът или пък животът, което е едно и също, е аритметика на възможното, на постижимото. След като загуби с 0:5 от Барселона в първия си мач в ШЛ треньорът на сините Станимир Стоилов заяви бодряшки на летището: “Побеждаваме в следващите 5 мача”. В следващите 5 мача държавният отбор инкасира още 5 загуби. След като влезе не съвсем нормално в ШЛ, след като не беше на нивото на този турнир, ПФК 1914 не биваше да очаква друго. Без манипулации нормално се стигна до логичния резултат според аритметиката на възможното. На сините не им остана друго освен да броят тъчове и да стигат до оргазъм, слушайки химна на ШЛ.
Естествено житейската аритметика на възможното не касае само един отбор. Тя касае всичко. Включително и ЦСКА. Вече 20 години лудите фенове на червените се държат като малки деца. Те само искат, капризничат, хленчат, истеризират и вършат пакости. И то след като успяха да изгонят умните от своите редици, и след като не са в състояние да се вслушат в разумните съвети.
Какво се случи след като Боби Михайлов и синята камарила във футболната централа отне евролиценза на ЦСКА? Ами случи се това, че лудите полудяха. Дуче и компания се юрнаха да линчуват недоразумението Александър Томов като вече му бяха избрали и дърво, на което да го обесят. С което блокираха всяко едно разумно и наложително действие. По същото време бе отнет и евролицензът на Порто. Порто обаче се оправи. Не и ЦСКА. Не се оправи, защото в подходящия момент не се предприеха нужните действия. Защото благодарение на лудите в ЦСКА, ЦСКА го нямаше. Той се самоуби. Веднъж благодарение на Сашо Томов, за когото предупреждавах, че накрая ще я свърши точно такава и втори път заради Дуче и компания, които блокираха всяка клубна дейност.
За да не бъда разбран погрешно, се налага да направя едно уточнение. Дучето има място в ЦСКА. Той е гений на хореографията и на организирането на екскурзии за мачовете в страната и чужбина. Той е гений, когато трябва да застане срещу Гугутката или някой друг подобен в публичен диспут. Но до там. За всичко останало, което касае дейността и съществуването на червения отбор е толкова вреден, колкото са вредни и сините симеоновски кадри. Подобно на Жоро Атанасов. Който е безценен, ако трябва да се напише материал за отбора на всички власти, и вреден, когато в преломните, критичните моменти, трябва да се реши какво да се прави. Като сега. Когато и Дуче, и Жоро Атанасов са се юрнали за пореден път да предлагат самоубийствени решения.
Има един изключително прост начин да се знае какво да се прави във всеки един момент. И той е да не се върши онова, към което те бутат подуенци. Вече няколко месеца оперативните работници на синята журналистика се опитват да създадат конфликти, междуособици, напрежение и противопоставяне в червения отбор. Накрая, преди началото на пролетния полусезон и Дуче, и Жоро Атанасов започнаха да призовават към същото: “На оружие, братя, на оружие срещу червената Управа!”
Е, що бе, джанъм? Що за н-ти път тръгвате да вредите на ЦСКА? И то заради кого? Заради Мишел Платини, който в най-важните мачове от края на есенния полусезон демонстративно отказа да играе. Който няма да играе и през пролетния полусезон, ако заради Дуче или Жоро Атанасов му бъде провален трансфер в Румъния. Успех е, когато подобни примадони могат да бъдат продадени. Когато с парите от подобни трансфери клубът успее да се стабилизира финансово. Малоумно е заради такива за пореден път да тръгваш да ликвидираш своя отбор. Да стигаш до решения и действия, които няколко месеца са ти били внушавани от синята журналистика.
Както вече споменах, футболът е аритметика на възможното. В този си вид, с тази си организация, ЦСКА не е възможно да се върне към стандарта на славното минало. Проблемът е, че в настоящия момент друга възможност няма. Футбол се прави или с много пари или с по-малко пари и с повечко акъл за по-продължително време. Футбол не се прави от лудите, футбол се прави от умните, заради което и някой много точно го е определил: “Проста игра, но за умни хора!” В началото на пролетния полусезон ЦСКА има шанс. Ако през зимата с отбора се е работило умно. Има шанс, ако червената публика е отново неговият 12-и играч. Със сигурност няма шанс, ако лудите в ЦСКА бъдат оставени да се налудуват. Защото има и по-лошо. Като в баскетбола и като във волейбола. Някой от лудите да го вижда това?
Петко Суровянски
Футболът или пък животът, което е едно и също, е аритметика на възможното, на постижимото. След като загуби с 0:5 от Барселона в първия си мач в ШЛ треньорът на сините Станимир Стоилов заяви бодряшки на летището: “Побеждаваме в следващите 5 мача”. В следващите 5 мача държавният отбор инкасира още 5 загуби. След като влезе не съвсем нормално в ШЛ, след като не беше на нивото на този турнир, ПФК 1914 не биваше да очаква друго. Без манипулации нормално се стигна до логичния резултат според аритметиката на възможното. На сините не им остана друго освен да броят тъчове и да стигат до оргазъм, слушайки химна на ШЛ.
Естествено житейската аритметика на възможното не касае само един отбор. Тя касае всичко. Включително и ЦСКА. Вече 20 години лудите фенове на червените се държат като малки деца. Те само искат, капризничат, хленчат, истеризират и вършат пакости. И то след като успяха да изгонят умните от своите редици, и след като не са в състояние да се вслушат в разумните съвети.
Какво се случи след като Боби Михайлов и синята камарила във футболната централа отне евролиценза на ЦСКА? Ами случи се това, че лудите полудяха. Дуче и компания се юрнаха да линчуват недоразумението Александър Томов като вече му бяха избрали и дърво, на което да го обесят. С което блокираха всяко едно разумно и наложително действие. По същото време бе отнет и евролицензът на Порто. Порто обаче се оправи. Не и ЦСКА. Не се оправи, защото в подходящия момент не се предприеха нужните действия. Защото благодарение на лудите в ЦСКА, ЦСКА го нямаше. Той се самоуби. Веднъж благодарение на Сашо Томов, за когото предупреждавах, че накрая ще я свърши точно такава и втори път заради Дуче и компания, които блокираха всяка клубна дейност.
За да не бъда разбран погрешно, се налага да направя едно уточнение. Дучето има място в ЦСКА. Той е гений на хореографията и на организирането на екскурзии за мачовете в страната и чужбина. Той е гений, когато трябва да застане срещу Гугутката или някой друг подобен в публичен диспут. Но до там. За всичко останало, което касае дейността и съществуването на червения отбор е толкова вреден, колкото са вредни и сините симеоновски кадри. Подобно на Жоро Атанасов. Който е безценен, ако трябва да се напише материал за отбора на всички власти, и вреден, когато в преломните, критичните моменти, трябва да се реши какво да се прави. Като сега. Когато и Дуче, и Жоро Атанасов са се юрнали за пореден път да предлагат самоубийствени решения.
Има един изключително прост начин да се знае какво да се прави във всеки един момент. И той е да не се върши онова, към което те бутат подуенци. Вече няколко месеца оперативните работници на синята журналистика се опитват да създадат конфликти, междуособици, напрежение и противопоставяне в червения отбор. Накрая, преди началото на пролетния полусезон и Дуче, и Жоро Атанасов започнаха да призовават към същото: “На оружие, братя, на оружие срещу червената Управа!”
Е, що бе, джанъм? Що за н-ти път тръгвате да вредите на ЦСКА? И то заради кого? Заради Мишел Платини, който в най-важните мачове от края на есенния полусезон демонстративно отказа да играе. Който няма да играе и през пролетния полусезон, ако заради Дуче или Жоро Атанасов му бъде провален трансфер в Румъния. Успех е, когато подобни примадони могат да бъдат продадени. Когато с парите от подобни трансфери клубът успее да се стабилизира финансово. Малоумно е заради такива за пореден път да тръгваш да ликвидираш своя отбор. Да стигаш до решения и действия, които няколко месеца са ти били внушавани от синята журналистика.
Както вече споменах, футболът е аритметика на възможното. В този си вид, с тази си организация, ЦСКА не е възможно да се върне към стандарта на славното минало. Проблемът е, че в настоящия момент друга възможност няма. Футбол се прави или с много пари или с по-малко пари и с повечко акъл за по-продължително време. Футбол не се прави от лудите, футбол се прави от умните, заради което и някой много точно го е определил: “Проста игра, но за умни хора!” В началото на пролетния полусезон ЦСКА има шанс. Ако през зимата с отбора се е работило умно. Има шанс, ако червената публика е отново неговият 12-и играч. Със сигурност няма шанс, ако лудите в ЦСКА бъдат оставени да се налудуват. Защото има и по-лошо. Като в баскетбола и като във волейбола. Някой от лудите да го вижда това?
Петко Суровянски