Добре дошли в сайта на Петко Суровянски
RedAcademy.alle.bg

На зле върви светът

04 май 2012 13:59


На зле върви светът. Откъдето и да го погледнеш. Екология, политика, доходи, масово съзнание, футбол - от година на година все по-зле. Обаче как да е друго? Как? Като пипето е малко. И у народеца, и у ръководното тяло.

Забелязал съм следната зависимост. Колкото по-голям бабаит е най-големият началник, толкова по-големи джуджета и мижитурки са по-малките началничета. Вижте министъра на финансите! Преди Костов – сега Дянков, преди Орешарски – сега Симеончо. И гнявене, мачкане, душене доде матриала шава. Като спре да шава и Симеончо – оп, върне една пенсийка там, където й е мястото. Оп, върне едно черно топченце в сметалцето. Министерството празнува, а хазната и фондовете се пълнят. Благодарение на тези трошички има бял хляб. За когото трябва.

Да вземем футболното съдийство. Какви съдии имаше навремето! Аслани! Виртуози! Не топката, не футболерите, само тях да гледаш и ще се изпълниш със задоволство и естетическа наслада. Не на зеления терен, на Миланската скалА да ги туриш с една гола свирка и там не ще се посрамят. И там ще заслужат хонорара.

Наско Узунов! Малко е, няма такава титла – професор, академик, doctor honoris causa, която адекватно да оцени талант и заслуги. Пролетта на 1999г. ЦСКА и ПФК 1914 играят дерби на Овча купел. Главен диригент Наско Узунов. Мачът почва и Румен Христов тръгва да вее като тореадор червената фланелка по лявата зона на “синия” дифенс. Развинтва ги и ги завинтва като гайки, вкарва им топката където си ще. Влиза в наказателното поле, нарушение и Наско Узунов на мига посочва бялата точка. Защото Наско е голям. Знае Наско, че дузпа се дава. Защото при дузпата се почва едно въртене на записи, едно преглеждане на детайли от всички възможни камери. И като има дузпа, а ти не си я дал, това може да означава само едно. Че си се провалил. Че не ставаш. Че трябва да те държат далеко от големите задачи и големите пари.

1:0 за ЦСКА. И Румен Христов пак ги почва, пак тръгва да повтаря упражнението. И пак нарушение този път в близост до тъча. Наско Узунов обаче свири обратен. След малко Румен Христов пак го фаулират и Наско пак обратен ама и с жълт картон. Румен се ошашави, бъгна се. Дадоха ли му дузпа? Дадоха му. А какво става тук? Какво той е нарушил? Не знае и няма как да знае. До края на мача ни се чу, ни се видя.

Така от свирка на свирка и от ситуация на ситуация резултатът набъбна до 3:1 за правилния отбор. В края на мача обаче “сините” проспаха едно центриране и Букарев намали. Наско даде космическо продължение. Драма в “синия” стан. И какво? Нищо, естествено. “Червените” центрират, страничният дига засада. Борба в центъра, Наско свири фал в полза на директивата. Не 7 минути, 7 часа да бяха играли ЦСКА нямаше как да вкара гол. За това и Наско Узунов още не може да прости на Иван Леков оня отменен гол дето разконспирира мача за титлата през следващото първенство. Защото Наско бе в състояние да влиза в самата алхимия на играта и резултат 1:0 за когото не трябва не можеше да го смути.

Йордан Иванов – Дядо Йоцо, друга незабравима личност от недалечното минало. Още е пред очите ми неговата мастита, поизкривена от различни възпитателни мероприятия фигура. Никога няма да забравя един мач между Вихър Горубляне и Металург Перник за купата, който той ръководи в близост до Бирената фабрика. Още преди срещата приятел от домакините сподели, че Дядо Йоцо ще свири за тях, защото предишната година го били “възпитавали”. Металург, тогава участник в “А” група, играеше добре, но още по добре играеше съдията Иванов. Пернишки нападател се засили да се откъсва и да излиза сам срещу вратаря. Последният в защитата на домакините замахна здраво. Чим и перничанин повисяха доста във въздуха, преди последният да се забие като винкел в земята. На стадиона тишина, Дядо Йоцо гледа. Защитникът на домакините дигна ръка, демек признава си. И Дядо Йоцо веднага го поздрави. Картон, гонене? Моля ви се! Та човекът си призна, такава доблестна постъпка!

Корнер пред вратата на Вихър. Горубци, здрави момчета от охранителния бизнес, са хванали по един противник, който подритва с крака във въздуха. Дядо Йоцо крещи: “Без фал, без фал!” И фал няма, защото като голям майстор Йоцо дирижира умело играта.

Така беше някога, преди, а сега какво е? Гнус. Само като се сетя за Калин Людмилов или Николай Йорданов и настръхвам от погнуса. Поплювковци, свирчовци, на които всичко им е фалшиво като кечето на Боби. Напсуваш ли ги, бягат веднага да се оплакват по радиа и телевизии, нарече ли ги някой “мърши” и не излизат от кабинета на председателя, додето не наложи глоба “истина” в размер на няколко хиляди. Преди мач освен по свирка, да им дават и по един лигавник. Защото сега само Боби сигурно ги плеска по дупенцата: “Бегай да изпълниш поръчката!” И те като се засилят, като се претърколят неколко пъти по стълбите на централата, като застанат с голи гърди на амбразурата: “За Боби, за Директивата” и мачът свършил за 90 минути, а техните сополи остават завинаги. Като засадата на Леков, на онзи “голям” съдия и общественик, дето сигурно нито в един момент от живота си не е бил там, където е трябвало да бъде. Включително и сега.


Петко Суровянски

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.