Не пей ми се, не смей ми се

07 септември 2012 13:29

Ако не беше тъжно, щеше да бъде смешно. Години, десетилетия фатмашкият ЦСКА ставаше все по-фатмашки, а трудовете на неговия духовен баща все по-истерични, по-несъстоятелни, по-отдалечени от времето, в което живеем. Ден след ден, година след година и Атанасов, и Ангелов се занимаваха с това да представляват “червената” общност, да не допускат никой до себе си и пред себе си и е време, крайно време веднъж и те да изсърбат каквото са надробили. Да спрат да го побутват към милионите симпатизанти на ЦСКА, защото тази каша не е тяхна. Тя е на тези, които я забъркаха.


Ако Атанасов не разбира кой е двигателят на неговата лудост, то това задължително трябва да разбират тези около него. Тези, които се опитва да подвежда. Не от днес и не от вчера бившият и настоящ редактор на “Работническо дело”-Sport1 се опитва да създава революционни ситуации и произтичащи от тях революции. И понеже ставащото в момента не мяза на революция, а на някакъв пуч, за това и Атанасов е изпаднал в дълбока депресия и национален нихилизъм. В цялата патаклама отсъства народът, масите, отсъстват събития като тези във филмите за ВОСР. Няма ги хилядите фенове по жълтите павета, няма го бруталният натиск срещу институциите, продължаващи да не разбират какво значи ЦСКА, каква сила е това, няма ги Дучето и Атанасов начело на народното недоволство, отрупани с цветя като чавдарци, няма я и черешката на тортата. Народен съд и публична екзекуция на Борисов-Иванов чрез разстрел или гилотиниране на площад “9-ти септември”.


Всичко, което се случва в момента, целият срам, който е принуден да преживява ЦСКА, е продукт не толкова на реална ситуация, а е дело на въпросните двама юнака. На Ангелов, на когото отдавна му спряха кранчето и на Атанасов, който си иска неговата революция. Който няма да се откаже и ще продължи да я измисля.


Да се опитаме да си представим какво щеше да бъде днес ЦСКА, ако ги нямаше въпросните двама юнака, ако го нямаше това “Вън боклуците”, което заради тях се скандира от месеци. Ами ЦСКА щеше да бъде това, което беше през пролетта. Нямаше да бъде спряно финансирането, защото само глупак ще дава още при положение, че са му казали да си ходи и само глупак ще продължава да налива милиони при отношението, което Атанасов и Ангелов успяха да генерират. Накрая на кампанията, в която ЦСКА пак щеше да се бори за титлата, вътрешният дълг от 45 милиона щеше да стане 60, което си е едно нищо. Както е нищо в момента стига възрожденците да имаха пари като за отбор от А група и то не какъв и да е, а от ранга на ЦСКА.


Да отидем и по-нататък. Да се опитаме да си представим какво щеше да бъде ЦСКА, ако общността и случващото се в общността не бе доминирано от Ангелов-Атанасов, а от хора мислещи и движени не от патологични идеи, и не от безплодния стремеж да се борят за личния си интерес. Ами ако го имаше това, нямаше да бъдем в този филм, в който сме в момента. Щеше да има конструктивен диалог с “червената” управа, щеше да има друга клубна стратегия, щеше да има структурирана и силна “червена” общност, най-накрая нямаше да ги има и тези милиони задължения тук и там. Защото налетите милиони щяха да произведат нещо, а нямаше да потънат като вода в пясъка.


Цялото безумие и целият абсурд, който мнозина продължават да не разбират, е, че този ЦСКА, срещу когото Атанасов се опитва да вдигне някаква революция, си е само и единствено негово дело. Негов образ и подобие и негово духовно чадо. Защото и БФС си е негов, и Стойчо Младенов си е негов. Не на преобладаваща част от “червените” симпатизанти и не мои, защото аз срещу двата стълба на нерадостното ни настояще стоя от години и пиша от години. За съжаление обаче титаните или не прочетоха, или не разбраха какво съм им написал. Чуха или просто им беше по-лесно да тръгнат натам, накъдето ги побутваха Атанасов и гошковци, заради което успяхме да стигнем дотук. Редакторът на “Работническо дело” да прави революции срещу каквото сам е произвел, а Стойчо Младенов да ни заплашва, че имал широк гръб. Не, г-н Стойчо, ти нямаш широк гръб. Имаш широк джоб, който нищо не може да напълни. Щирок гръб имат “червените” фенове, които ще бъдат сурвакани с мури от тук до края на света. Защото независимо от твоите дела, независимо от делата на другите двама-трима юнака, ЦСКА ще продължи да го има. Разбира се не благодарение на вас, а благодарение на онези, които Атанасов нарече “мърши”.

Петко Суровянски